Определение № 58 от 08.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 325/2018 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молбата на ТД [фирма], със седалище В. за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд № 987 от 20.05.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 859 /2015 год., имащо характер на определение, с което е обезсилено решение № 365 от 23.01.2015г., по гр.д.№9794/2014 г. на Варненския районен съд и е прекратено производството по делото, на осн. чл.233 ГПК, поради направен от ищеца отказ от иска в срока за произнасяне на въззивния съд. Искането си за отмяна, основано на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и евентуално на чл.303, ал.1,т.2,изр.4 и т.3 ГПК молителят е аргументирал с наличие на влязло в сила на 28.09.2017 г. решение на Варненския окръжен съд, по т.д.№ 762/2015 г., с което по реда на чл.29 ЗТР е прието за установено, че извършеното по партидата на [фирма], гр.В. вписване на К. Д. за управител на ЮЛ- търговец е несъществуващо обстоятелство. Поради това счита, че заявеният от същата отказ от иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу [фирма], обективиран в молба вх. на В. № 15362/19.05.2015 г., не е породил целените с него и разпоредени от чл.233 ГПК правни последици. Според молителя в случая са налице новооткрити писмени доказателства за ненадлежното му представителство в инстанционното производство при заявяване на отказ от иск по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, евентуално – установени са престъпни действия на представител на страната по см. на чл.303, ал.1, т.2, пр.4 ГПК или решението, чиято отмяна се иска се основава акт, който впоследствие е отменен - вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на молителя– чл.303, ал.1, т.3 ГПК, поради което иска молбата му за отмяна да бъде уважена. Ответникът по молбата [фирма] е депозирал отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК за неоснователност на въведените отменителни основания, излагайки подробни писмени съображения. Д. отговор е подписан от адв.Н.Банков, като преупълномощен от АД” В., Ж. и партньори”. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.307, ал.1 ГПК, намира: Молбата за отмяна, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон, е подадена от надлежно легитимирана страна в процеса, в рамките на преклузивния срок по чл.305, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на извънинстанционен контрол по чл.303, ал.1 ГПК влязъл в сила съдебен акт и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане относно основателността и. Доколкото от съдържанието на пълномощното на адв.Н.Банков, обаче, не може да се направи извод за учредена на същия представителна власт и за производството по отмяна, уредено по действащия ГПК като извънредно, извънинстанционно, настоящият съдебен състав намира, че за да бъдат взети предвид изложените от ответника съображения, на последния следва да бъдат дадени указания за представяне на изрично пълномощно за извънинстанционното производство по чл.303 ГПК на процесуалния представител, подписал отговора му на молбата за отмяна, каквито общото пълномощно по чл.34, ал.1 ГПК, вкл. „за всички инстанции”, не дава. Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС