Определение № 7575 от 10.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5681/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на„Холсим кариерни материали Пловдив“ АД срещу Определение №1168/10.05.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №3253/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № ПВ-ЗЗ-П/2022 г. за прекратяване на административно производство поради недопустимост, издадено от директора на РИОСВ - Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна. Твърди се, че първоинстанционният административен съд не изпълнил указанията на Върховния административен съд, дадени с Определение №4793/05.05.2023 г. по адм. дело №3496/2023 г. Счита, че обжалваният административен акт носи белезите на индивидуален административен акт и следва да подлежи на съдебен контрол. В хода на съдебното производство съдът не изяснил спора от фактическа страна с необходимите доказателства, както и неоснователно отхвърлил искането за спиране на делото, като след това с определение прекратил възможността за проверка на законосъобразността на оспореното решение на директора на РИОСВ – Пловдив. Ответникът – директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив е подал писмено възражение в срока по чл. 232 АПК, с което оспорва доводите и твърденията в касационната жалба и моли същата да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното определение на Административен съд Пловдив, като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 АПК във връзка с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е решение № ПВ-ЗЗ-П/2022 г. за прекратяване на административно производство поради недопустимост, издадено от директора на РИОСВ - Пловдив, с което е прекратено административното производство по започналата по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) процедура, в т.ч. и съвместната процедура по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), образувано с уведомление с вх. № ОВОС-1066 от 07.06.2019 г. за инвестиционно предложение: „Продължаване срока на концесия за добив на строителни материали от находище „Белащица" в ПИ 03304.31.1, [населено място], община Родопи, област Пловдив, с възложител „Холсим кариерни материали Пловдив“ АД. Съдът е установил, че органът е бил надлежно уведомен за инвестиционното предложение на дружеството и по-конкретно, че срокът на предоставената и действаща държавна концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - мрамори от находище „Белащица“, следва да се продължи с 15 години по чл. 36, ал. 2 ЗПБ. Инвестиционното предложение е подложено на преценяване съобразно приложимата процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда, чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, както и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. На основание чл. 4а, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредба за ОВОС) с писмо изх. № ОВОС-1066-1/12.06.2019 г. уведомлението и приложенията към него са изпратени в Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“(БДИБР) за издаване на становище по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите. В развилата се процедура по-късно, с писмо с изх. № ОВОС-1066-40 от 25.02.2021 г. РИОСВ-Пловдив е уведомила „Холсим кариерни материали Пловдив“ АД, че инвестиционното му предложение на основание чл. 93. ал. 6 ЗООС подлежи на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС и съответно следва да представи подробно разработена информация в съответствие с Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС. Препратено е и копие на писмото на БД ИБР. В случая директорът на РИОСВ – Пловдив е издал оспорения административен акт, след като е съобразил постановените съдебни актове на Административен съд Пловдив (адм. дело № 778/2022 г.) и на Върховен административен съд (адм дело № 8141/2022 г.). Изискал е от БДИБР представянето на писмено становище по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за ОВОС. Съответно с писмо от 24.11.2022 г. на БДИБР е информиран директора на РИОСВ - Пловдив, че след проведена процедура по Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, е издадена Заповед № С03-М-434 от 12.09.2022 г. на директора на БДИБР за учредяване на санитарно-охранителна зона (СОЗ) — подземни води около два броя каптирани естествени извори — КЕИ „Калоян дере 1“ и КЕИ „Калоян дере 2", за обществено питейно-битово водоснабдяване на [населено място], община Родопи, област Пловдив. Според т. 2.1 подточка 2.1.2. от заповедта, в пояс II-ри (общ с пояс III-ти) на санитарно-охранителната зона се забранява именно добив на подземни богатства. Поради това в представените по делото доказателства е видно, че БДИБР изразява становище за недопустимост на ИП със следните мотиви: „Концесия за добив на мрамори от находище „Белащица“, землище на [населено място], общ. Родопи, обл. Пловдив, попада в зона за защита на водите определена по смисъла на чл. 119, ал. 1, т. 1, вр. ал. 4, т. 1 и т. 2 и ал. 5 от Закона за водите - подземно водно тяло BG3G00000Pt041 - Карстови води - Централно Родопски масив, което съгласно Раздел III от ПУРБ на ИБР е обявено за питейно подземно водно тяло. След анализ и преценка на относимите за правния спор доказателства административният съд е достигнал до извод, че предвид отрицателното становище на директора на РЗИ - Пловдив и на формираното обществено мнение на местното население, законосъобразно директорът на РИОСВ - Пловдив е приел, че започналото производство по уведомление вх. № ОВОС-1066 от 07.06.2019 г. следва да се прекрати на основание чл. 2а, ал. 2 от Наредбата за ОВОС. Определението на административния съд е правилно. От анализа на разпоредбата на чл. 82, ал. 6 ЗООС следва извод, че законодателят е предоставил правна възможност на компетентния административен орган въз основа на конкретна преценка на започналите процедури по ОВОС или екологична оценка, да разпореди тяхното прекратяване на всеки етап, когато се установи недопустимост на съответното инвестиционно предложение, план или програма и при случаите в наредбите по чл.90, ал.1 (Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми) и чл.101, ал.1 (Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда). Съгласно чл. 2а, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (съкратено Наредбата за ОВОС) компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен компетентен орган (например басейнова дирекция, Министерство на земеделието, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. С оглед събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства, обосновано административният съд е приел за правилна преценката на директора на БДИБР, че инвестиционното предложение на дружеството-жалбоподател е недопустимо, защото попада в зона за защита на водите и противоречи на т.2.1, подточка 2,1.2 от Заповед № СОЗ-М-434 от 12.09.2022 г. Настоящият съдебен състав не споделя касационните доводи, че първоинстанционният административен съд не е изпълнил указанията на Върховния административен съд, дадени с Определение №4793/05.05.2023 г. по адм. дело №3496/2023 г. Видно от мотивите на последно цитираното съдебно определение на ВАС съдът е приел, че „Холсим кариерни материали Пловдив“ АД е депозирал жалба против решение № ПВ-33-П/2022 г. на директора на РИОСВ Пловдив директно пред съда, като не се е възползвал от предвидената в АПК възможност за административно обжалване пред по-горестоящия орган - в случая – министъра на околната среда и водите. Посочено е, че след като по-горестоящ орган не е разглеждал жалбата и със свой акт не е постановил оставянето й без разглеждане, то използването на производството по чл.88 ал.3 АПК от съдебния състав на Административен съд Пловдив също е неправилно, поради което е приел, че в процесната хипотеза приложими са правилата на чл.197-200 от АПК за разглеждане на жалбата против прекратителното решение на директора на РИОСВ-Пловдив. С оспореното определение първоинстанционният адмиинстративен съд е разгледал повдигнатия пред него правен спор именно по реда ча чл. 197-чл. 200 АПК и е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството, тъй като се касае за административен акт, с който по същество се отказва издаването на позитивен административен акт, поради липса на предпоставките за това. Поради това верни са изводите на административния съд, че за дружеството не е отпаднала възможността да инициира нова административна процедура, за продължаване на договора за концесия, защото при евентуално отпадане на настоящото ограничение с оглед установената санитарно-охранителна зона (СОЗ) около двата каптирани естествени извора КЕИ „Калоян дере 1“ и КЕИ „Калоян дере 2“ за обществено питейно-битово водоснабдяване на [населено място] и съществуващата забрана за добив на подземни богатства в тяхната зона, същото би могло да подаде ново инвестиционно предложение със същия предмет. По изложените съображения касационният състав приема, че определението като правилно следва да се остави в сила. На основание чл. 143, ал. 3 АПК дружеството жалбоподател дължи на ответника по касационната жалба поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, което възлиза на 100 лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,