Определение № 4493 от 06.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3510/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Делото е образувано по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез пълномощника й гл. инспектор в ТД- София Д. М., срещу определение №2940 от 09.06.202 5г. по гр. д. №2053/2025г. на Върховния касационен съд, 4-то г.о., с което е била оставена без разглеждане молба за отмяна вх.№ 3260/25.03.2025г. на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество на влязло в сила определение № 111/29.02.2024г. по гр.д.№ 333/2021г. на Окръжен съд Пазарджик по чл.248, ал.1 ГПК, потвърдено от Апелативен съд- П. и Върховния касационен съд, на основание чл.303, ал.1, т.7 от ГПК. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му. Ответната страна по частната жалба- Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/, в подаден писмен отговор чрез пълномощника й адв. Д. К., оспорва същата и иска оставянето й без уважение. Останалите ответни страни не са взели становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване определение. С обжалваното определение, за да остави без разглеждане подадената от КОНПИ молба за отмяна с правно основание чл.303, ал.1, т.7 от ГПК на влязлото в сила определение, съставът на Върховния касационен съд е приел, че същата е просрочена. Изложил е съображения, че молбата се основава на рещението на Европейския съд по правата на човека по делото „М. и други срещу България“, което е постановено на 21.05.2024г. Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.2 от ГПК същата е следвало да бъде подадена в 6- месечен срок от деня, в който решението е станало окончателно, който в случая към датата на подаването й бил изтекъл. Частната жалба срещу така постановеното определение е основателна. Видно от съдържанието на подадената молба за отмяна, със същата молителят КОНПИ поддържа наличието на основанието по чл.303, ал.1, т.7 от ГПК за отмяна на определението на съда, с което е била осъдена да заплати държавни такси по исковете, от които се е отказала, като се позовава на рещението на Европейския съд по правата на човека по делото „М. и други срещу България“. От писмените доказателства по делото се установява, че посоченото решение е постановено на 21.05.2024г., като е станало окончателно на 23.09.2024г. съгласно чл.44, §2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.1 от ГПК в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 7 молбата за отмяна се подава в 6-месечен срок от деня, в който решението на Европейския съд по правата на човека е станало окончателно. При това положение шестмесечният срок за подаване на молбата за отмяна би изтекъл на 23.03.2025г., но тъй като този ден е неприсъствен- неделя, то при условията на чл.60, ал.6 от ГПК срокът изтича на 24.03.2025г.- понеделник, който е първият следващ присъствен ден. Видно от приложените към частната жалба товарителница, приемо- предавателен протокол и обратна разписка, молбата за отмяна е била подадена от КОНПИ чрез куриер на 24.03.2025г., поради което следва да се приеме, че е подадена в срока по чл.305, ал.2 от ГПК. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото- върнато на състава на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,