Определение № 10700 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8661/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от А. А. А., гр. Плевен, чрез процесуалния й представител адв. Р. Маджарова, и е против определение № 1612 от 30 април 2024 г., постановено по адм. д. № 552/2023 г. по описа на Административен съд Плевен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение е оставена без разглеждане молба за допълване на решение № 662 от 15 февруари 2024 г., постановено по адм. д. № 552/2023 г. по описа на Административен съд Плевен, поради недопустимост. В частната жалба се иска да бъде отменено обжалваното определение. За да остави жалбата без разглеждане, съдът е приел, че молбата за допълване следва да бъде квалифицирана с правно основание чл. 248 ГПК, а не по чл. 250 ГПК, така както е квалифицирана от жалбоподателката. Решението е било съобщено на А. на 16 февруари 2024 г. и предвиденият в чл. 248 ГПК 14 дневен срок за евентуално искане за допълването му е изтекъл на 04 март 2024 г. /понеделник – работен ден/. Молбата за допълване е депозирана на 16 април 2024 г., след изтичане на императивно определения срок, което я прави недопустима. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите правни норми. Неоснователно е позоваването от страна на частния жалбоподател на разпоредбата на чл. 250 ГПК. Независимо от обстоятелството, че адв. Р. Маджарова е поискала допълване на решението на Административен съд Плевен на основание чл. 250 ГПК, правилно, с оглед фактическото съдържанието на искането й, съдът е квалифицирал молбата й за допълване на съдебния акт по чл. 248 ГПК, тъй като се иска допълване на съдебния акт само в частта за съдебните разноски. Решението е било съобщено на А. на 16 февруари 2024 г. и предвиденият в чл. 248 ГПК 14 дневен срок за евентуално искане за допълването му е изтекъл на 01 март 2024 г. /петък – работен ден/, а не както е определил съдът - 04 март 2024 г. /понеделник – работен ден/. Молбата за допълване е депозирана на 16 април 2024 г., след изтичане на императивно определения срок, поради което правилно е прието от съда, че същата е недопустима. Дори и да се приеме, че искането за допълване на решението на Административен съд Плевен е на основание чл. 250 ГПК, молбата отново е просрочена, тъй като същата се подава в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Решението е било съобщено на А. на 16 февруари 2024 г. и предвиденият в чл. 250, ал. 1 ГПК едномесечен срок за евентуално искане за допълването му е изтекъл на 18 март 2024 г. /понеделник – работен ден/, поради това, че последната дата е първия работен ден след датата на изтичане на срока (неработен ден). Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд Плевен е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав