Определение № 50189 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1598/2022 г.

Производството е с правно основание чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх.№ 502958 от 14.06.2023г., подадена от Ж. В. Ц., чрез процесуалния представител адвокат А. с искане за допълване на постановения по делото акт: определение № 50213 от 26.05.2023г., в частта му за разноските като съдът определи - на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/– адвокатско възнаграждение, което да присъди. В предоставения срок, е постъпил отговор от ответната страна, Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител държавен инспектор П., с което се изразява становище за неоснователност на подадената молба поради неприложимост на чл.38, ал.2 ЗА, пред вид липса на представен договор за правна помощ. Ако съдът намери възражението за неоснователно, счита че размерът на дължимото възнаграждение следва да се определи при съобразяване на мотивите по присъединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС, след преценка на конкретните обстоятелства, правната сложност на спора и при отчитане на факта, че съдебният акт е постановен в закрито заседние, без осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция. Намира, че ако се присъжда адвокатско възнаграждение, то следва да е в минималния предвиден размер, определен съгласно чл.9, ал.3 от Наребда № 1/2004г. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С определение №50213 от 26.05.2023г. е възобновено производството по делото и не е допуснато касационно обжалване по подадената от Комисията жалба. При постановяване на окончателния си акт, съдът не се е произнесъл по своевременното направено от ответната страна искане за присъждане на „деловодни разноски за прозиводството пред ВКС“. Липсата на произнасяне по направено от страната искане е основание за допълване на постановения акт в частта му за разноските. Разгледано по същество, направеното искане е неоснователно, защото доказателства за реално направени разноски не са представени от молителя. Основанието, на което той се позовава - по чл.38, ал.2 от Закова за адвокатурата – е неприложимо, защото не е налице хипотеза на безплатно осъществена адвокатска помощ или съдействие, по смисъла на посочената норма. В случая, адвокатската защита е осъществена въз основа на предоставена правна помощ, разпоредена с Определение № 393 от 3.04.2020г. по гр.д.№ 120/2020г. на ОС Плевен, на основание чл.95 от Закона за правната помощ. Доколкото се касае за специален правен ред, приложими са предвидените в чл.39 от Закона за правната помощ /ЗПП/ правила, съгласно които: „заплащането на предоставената правна помощ се извършва от НБПП по банков път, въз основа на отчета по чл.38 и решение на председателя на НБПП“. Съгласно чл.17, т.9 от същия закон председателят на НБПП е този, който издава решение за определяне размера на адвокатското възнаграждение, по реда на Наредбата по чл.37, ал.1 от ЗПП. Сълед като, съобразно цитираните норми, в конкретно приложимата хипотеза, съдът не е компетентен да определя размер на адвокатско възнаграждение и не са представени доказателства за реално направени други разноски, искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение