Определение № 50019 от 05.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 832/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, представлявано от адв. Т. Я., срещу определение № 425/ 09.12.2021 г. по в.гр.д. № 303/2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 83/11.10.2021 г. в частта за присъдените в полза на дружеството разноски за първоинстанционната и въззивната инстанции, както и за изменение на дължимите от същото дружество пред двете съдебни инстанции държавни такси. В частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт по съображения, че съставът неправилно е приложил материалния закон, а именно- чл.78 ал.3 ГПК и чл.2 ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е присъдил разноски за двете съдебни инстанции, изхождайки от общия размер на предявените по делото девет иска и пренебрегвайки правилото за изчисление на размерите на адвокатските възнаграждения съгласно чл.2 ал.5 от Наредбата. Поддържа се, че присъдените на НББАЗ разноски за двете съдебни инстанции са неправилно изчислени, поради което и същите са значително занижени. Вместо това подробно са представени изчисления за разноските пред двете съдебни инстанции, отнесени към всеки един от тримата ищци по делото, тъй като се твърди, че разноските следва да се понесат от ищците в зависимост от изхода на спора за всеки един от тях- според отхвърлената цена на исковете, респ. според защитения от ответника обжалваем интерес по всеки един от предявените общо девет иска. В тази връзка се прави искане за отмяна на обжалваното определение по чл. 248 ГПК, като вместо това се присъдят направените от сдружението за двете съдебни инстанции разноски в тежест на всеки един от ищците поотделно- съобразно изхода на спора по отношение на всеки един от тях. В допълнение се атакува и размера на възложената в тежест на НББАЗ държавна такса за всяка една от двете съдебни инстанции. Ответниците по частната жалба- Н. Е., А. Е. Е., действащ със съгласието на своята майка Н. Е. и Ю. Е. Е., действащ чрез Н. Е. като негова майка и законна представителка, чрез своите процесуални представители- адвокат Е. М. и адвокат Т. Д.- са депозирали отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК, в който са изразили становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното определение. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че ищците са претендирали от НББАЗ извънсъдебно обезщетения за търпени от тях неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 11.06.2018г., които бюрото е уважило частично. Поради несъгласие с определените от него обезщетения с предявената от тях искова молба ищцата Н. Е. е поискала да ѝ бъде заплатено обезщетение от 110 000 лв. за неимуществени вреди, представляващи претърпените от нея болки и страдания от смъртта на съпруга й Н. И., настъпила при ПТП /над изплатените 90 000 лв./, обезщетение от 10 000 лв., за неимуществени вреди, представляващи претърпените от нея при същото произшествие болки и страдания от собствени увреждания, както и законната лихва, изтекла върху платеното й от дружеството преди образуването на съдебното производство неимуществено обезщетение в размер на 90 000 лв., за периода от 11.06.18 г. до 11.05.20 г. /неуточнена по размер, но изчислена от въззивния съд на сумата 17 526 лв./; всеки от ищците А. Е. и Ю. Е. са поискали съответно да им бъде заплатено обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на баща им Н. И. в размер на по 100 000 лв. за всеки ищец /над изплатените от НББАЗ по 100 000 лв./, обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от собствените им наранявания, получени в същото ПТП, от по 10 000 лв. за всеки ищец, както и законни лихви върху платеното на всеки от тях от НББАЗ преди завеждане на делото обезщетение от по 100 000 лв., за периода от 11.06.18 г. до 11.05.20 г. /също неуточнени по размер, но изчислени от въззивния съд на по 19 473 лв. за всеки ищец/. Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло исковете за обезщетение за неимуществени вреди, като е присъдил лихви за забава върху вече изплатените от сдружението на ищците извънсъдебно суми за периода 29.11.19 г. /датата, на която е изтекъл тримесечен срок от отправяне на искането до бюрото/ до 11.05.2020г. /датата на плащане от НББАЗ/, непосочени като размер от първоинстанционния, но изчислени от въззивния съд на сумите 4125 лв. за ищцата Н. Е. и по 4573,33 лв. за всеки от ищците А. Е. и Ю. Е./, като за периода от 11.06.2018г. до 11.06.2018г. до 29.11.2019г. претенциите са отхвърлени. Присъдени са разноски в полза на НББАЗ така, както са направени - в размер на 19 240 лв., представляващи платени от НББАЗ адвокатско възнаграждение за първата инстанция от 18 540 лв. с ДДС и 700 лв. депозит за вещи лица. По отношение на държавната такса НББАЗ е осъдено да заплати за първата инстанция сумата от 532 лв. С постановеното от въззивния съд решение резултатът е: на ищцата с присъждат 60 000 лв. по първата претенция и още 2300 лв. по тази за лихви за забава върху вече платеното й от дружеството обезщетение за периода 29.08.19 г.- 28.11.19 г.; на всеки от останалите двама ищци А. Е. и Ю. Е. се присъждат по 80 000 лв. обезщетения за неимуществени вреди по претенциите за страдания от смъртта на баща им вследствие катастрофата и по още 2555,56 лв. лихви за забава на всеки от тях, върху изплатените им от дружеството обезщетения от по 100 000 лв., за периода 29.08.19 г.- 28.11.19 г. С оглед този изход на спора първоинстанционното решение е отменено в частта, с която в полза на НББАЗ се присъдени разноски в размер над 7559,09лв. до 19 240 лв.; потвърдено е в частта относно присъдената в тежест на бюрото държавна такса 532 лв. От направените от него в производството пред апелативния съд разноски в размер на 15 828 лв. за платено адвокатско възнаграждение въззивната инстанция е присъдила съобразно изхода на делото такива в размер на 6434,28 лв.Осъдила е НББАЗ да заплати по сметка на апелативния съд държавна такса в размер на 4548,22 лв., а по сметка на окръжния съд допълнително държавна такса в размер на 9096,11 лв. С определението си по чл.248 ГПК съставът на БАС е изложил подробен анализ на предприетите от него действия по изчисляване на разноските и държавната такса, обусловили посочените размери. Посочил е,че при първоначален материален интерес от 396 472 лв. /общ размер на всички предявени искове/ и размер на отхвърлената част от тях 155 769,22 лв. дължимите на ответника за производството пред първата инстанция разноски са 7559,09 лв. от направените такива 19 240 лв., като възнаграждението за адвокатска защита е уговорено общо и поради това липсва основание при определянето на дължимата част от тези разноски да се разпределят спрямо конкретния иск или ищец. Изчислено е,че обжалваемият пред въззивната инстанция материален интерес е 383 180,34 лв., за който страната е понесла разноски в размер на 15 828 лв. /платено адвокатско възнаграждение, също общо уговорено/, от които, спрямо общия размер на отхвърлените искове /155 769,22 лв./ се следва възстановяване на такива в размер на 6434,28 лв. По отношение на държавната такса съдът е посочил,че такава се дължи върху цената на уважените искове от осъдената страна /ответника/, чийто общ размер е 240 702,78 лв.; държавната такса за производството пред първата инстанция е нормативно определена като 4% върху тази цена и възлиза на сумата 9628,11 лв., от които за 532 лв. ответникът е осъден с първоинстанционното решение и затова въззивната инстанция го осъжда да плати по сметка на окръжния съд още 9096,11 лв.; в резултат на обжалването са уважени претенции на въззивниците в общ размер 227 411,12 лв., върху който се дължи от осъдената страна 2% държавна такса или сумата 4548,22 лв. По тези подробно обосновани съображения въззивният съд е оставил без уважение молбата на НБББАЗ за изменение на решението в частта за разноските като неоснователна. Така постановеното определение на Бургаски апелативен съд е правилно. При изчислението на дължимите разноски както за първоинстанционното, така и за въззивното производство правилно Бургаски апелативен съд е взел предвид общия размер на отхвърлените искове, както и общия размер на уважените претенции и на тази база е постановил горепосочените дължими суми за всяко едно от двете производства, излагайки подробно механизма за своето изчисление, който настоящият съдебен състав напълно споделя. Предвид факта, че за всяка една от съдебните инстанции адвокатските възнаграждения са уговаряни и заплащани общо от сдружението като глобална сума за защита срещу всички ищци и всички предявени от тях искове, правилно е приетото от въззивния съд, че тези разноски на насрещната страна следва да бъдат понесени от ищците общо и липсва основание и механизъм за изчисляването и разпределянето им между тях по друг различен от възприетия начин /в т.ч. - базирани на минимума, дължим по Наредбата върху размера на всеки от заявените искове поотделно, каквото е искането на молителя НББАЗ/. Правилно съдът е стигнал до заключението, че следва да се определи общ размер на дължимите от всички ищци спрямо молителя ответник и от всички жалбоподатели спрямо него като въззиваем разноски и поради липса на изрично указана пасивна солидарност е разпределил дълга им поравно- извод, който не води до засягане на имуществената сфера на НББАЗ, тъй като дружеството следва да получи сумарно това, което му се дължи. По отношение на дължимите за първа и втора съдебна инстанции държавни такси настоящият съдебен състав констатира,че подходът на въззивния съд при определянето им напълно кореспондира с обстоятелствата по делото и относимата нормативна уредба, касаеща определянето на държавните такси, като дължими съответно върху първоначалния и обжалваемия материалния интерес. Сочения от частния жалбоподател начин на изчисление не включва размерите на исковете за лихва за забава, изтекла до датата на завеждането на исковата молба, които представляват отделни такива и върху тях също се дължи държавна такса. Поради изложеното определението на Бургаски апелативен съд следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение