Решение № 785 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11851/2025 г.

ВАСПърво отделение26.01.2026 г.докладчик Лозан Панов

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 34284 от 20.10.2025 г., постановено по адм. д. № 473/2025 г. по описа на Административен съд София – град и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение рег. № РЗМ-5800-1963/32-1097235/02.12.2024г. на директора на Териториална дирекция Митница София при Агенция „Митници“. ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Кото“ ООД, ЕИК: 175198668, със седалище и адрес на управление гр. Нови Искър, [улица], [номер], представлявано от управителите И. Йорданов и Ю. Методиев, сумата от 1135,07 евро, представляваща разноски по делото за двете съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ секретар: Членове: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 34284 от 20.10.2025 г. по адм. д. № 473/2025 г. Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на „Кото“ ООД, ЕИК 175198668 със седалище и адрес на управление гр. Нови Искър, община Столична, [улица], срещу решение рег. № РЗМ-5800-1963/32-1097235/02.12.2024г. на директора на Териториална дирекция Митница София при Агенция „Митници“ по митническа декларация (МД) с МРН № 24BG005808150577R1 от 15.03.2024 г., с което е определено ново митническо задължение за доплащане по митническа декларация общо в размер на 8 726,33 лв., от които окончателно антидъмпингово мито в размер на 7 271,86 лв. и ДДС в размер на 1 454,37 лв., ведно със законната лихва за забава върху размера на установените държавни вземания от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение до окончателното им погасяване. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Кото“ ООД, ЕИК 175198668 със седалище и адрес на управление гр. Нови Искър, община Столична, [улица], представлявано от управителя Ю. Методиев, чрез адв. Рашев от САК. В касационната жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отмени издадения административен акт. Претендира се присъждане на направените разноски. В условия на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. Ответникът по касационната жалба – директорът на Териториална дирекция Митница София при Агенция „Митници“, чрез гл. юрисконсулт Попгеоргиева, с писмен отговор оспорва нейната основателност. В проведено открито съдебно заседание ответникът се представлява от гл. юрисконсулт Попгеоргиева, която оспорва жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на решение рег. № РЗМ-5800-1963/32-1097235/02.12.2024 г., издадено от директора на Териториална дирекция Митница София по МД с МРН № 24BG005808150577R1 от 15.03.2024 г., с което на „Кото“ ООД е определено ново митническо задължение за доплащане по митническа декларация общо в размер на 8 726,33 лв., от които окончателно антидъмпингово мито в размер на 7 271,86 лв. и ДДС в размер на 1 454,37 лв., ведно със законната лихва за забава върху размера на установените държавни вземания от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение до окончателното им погасяване. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АССГ е приел, че оспореното митническо решение е издадено в съответствие с материалния закон. Систематизирани за целите на настоящето изложение, мотивите на първоинстанционния съд се свеждат до следното: С МД № 24BG005808150577R1 на 15.03.2024 г. от „Кото“ ООД, в качеството на вносител са декларирани под режим едновременно допускане за свободно обращение и освобождаване за потребление стоки описани като - шперплат, покрит с външни пластове бреза - 29.712 куб. м. (2500х1250х18 мм), 528 броя върху 24 палети, с код по КН 4412 33 10, с произход Турция. Стоките били допуснати до свободно обръщение в Общността. Отразената митническа стойност по чл. 70, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е на база на представените фактури за закупуване с купувач „Кото“ ООД. При приемане на подадената декларация от вносителят и допускане на стоките до свободно обръщение, от страна на Митницата не са били изисквани и прилагани специални режими, мерки и процедури. МД е приета, като в поле 11.10 "Допълнителен режим" е посочен код "000 - няма допълнителна процедура". Възникналите задължения за мито и ДДС при допускането за свободно обращение са били взети под отчет и редовно заплатени. Във връзка с представения сертификат A.TR е приложена ставка на митото 0% и задължението за мито е определено в размер на нула лева. С писмо peг. № 32-1043897/16.10.2024 г. на началника на МБ София-Изток, дружеството е уведомено за започнало административно производство, като предвид влизане в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 е възникнало задължение за събиране на антидъмпингово мито, съответно нова данъчна основа и нов размер на ДДС. Посочено е, че при спазване на чл. 1, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 във връзка с § 2 на същия, следва да се събира антидъмпингово мито в размер на 15,80 % върху вноса на стоки, регистрирани в съответствие с чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649. Писмото е връчено на Я. Б. на 23.10.2024 г., в качеството й на упълномощен представител на дружеството. С писмо вх. № 32-1086316/20.11.2024 г. от страна на „Кото“ ООД, е изразена позицията, че към датата на възникване на митническото задължение по МД от 15.03.2024 г., когато е бил регистриран процесния внос, е бил в сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 и в съответствие с чл. 77, § 2 във връзка с § 1, буква а) от Митническия кодекс – Регламент (ЕС) 2024/1287 не е бил приложим. Становището е прието за неоснователно от административния орган. Последвало е издаване на оспореното пред АССГ решение № РЗМ - 5800-1963/32-1097235/02.12.2024 г., в което е изведен извод, че към 15.03.2024 г. - датата на подаване на МД, за вноса на шперплат от дървесни листове, с единична дебелина, непревишаваща 6 mm, с най-малко един външен пласт от брезов дървен материал, с код по Комбинираната номенклатура на Европейския съюз 4412 33 10 и съответстващ на внесените стоки, е в сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 на Комисията от 21 август 2023 г. за започване на разследване във връзка с възможно заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, чрез внос на брезов шперплат, изпращан от Турция и Казахстан. Административният орган се е позовал на чл.1, § 2 от същия регламент, съгласно който митото с разширен обхват е антидъмпинговото мито от 15,8%, което се прилага за „всички дружества“ в Русия, в рамките на Регламент за изпълнение (ЕС)2021/1930. Посочено е още, че в МБ София-Изток след извършена проверка за периода от 23.08.2023 г. до 14.05.2024 г. за допуснати за свободно обращение стоки, които попадат в обхвата чл.1, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287, изпратени от Казахстан и Турция, независимо дали са от тези държави, попада и вносителя „Кото“ ООД. Според издателят на акта, регистрираната МД от 15.03.2024 г. е в срока на действие на регистрационния режим от девет месеца, считано от датата (22.08.2023 г.) на влизане в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649. Във връзка с установеното и на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 19, ал. 7 от ЗМ, чл. 48, чл.77, § 1, буква а) и § 2, чл. 85, § 1 и чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54 и чл. 56 от ЗДДС за „Кото“ ООД е възникнало вносно митническо задължение за доплащане, като разликата между реално платените и подлежащите на плащане публични държавни вземания, общо в размер на 8726,23 лв. мито, от които окончателно антидъмпингово мито в размер на 7271,86 лв. и ДДС в размер на 1454,37 лв. В съдебното производство пред първоинстанционния съд е приета съдебно – икономическа експертиза. Процесуалният представител на ответника е възразил срещу приемането на експертизата. Отговорите на вещото лице са подробно пресъздадено в съдебния акт. При постановяване на решението си, съдът не е кредитирал констатациите на вещото лице по поставените му задачи. Административният съд е приел, че спорът в случая не е по фактите, а е правен и се свежда до приложеното поле на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 на Комисията от 13.05.2024 г. Съдът е анализирал същността на Регламент 2024/1287 и е приел, че съгласно предметния му обхват и съгласно заглавието на цитирания регламент, същия цели разширяване обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент 2021/1930 г. Според съда това разширяване е с обратно действие и обхваща вноса преди влизане в сила на Регламент 2024/1287, който внос е с произход Турция или Казахстан. Съдът е цитирал определени разпоредби на Регламент 2024/1287. Прието е, че антидъмпинговите мита са задължителни съгласно чл. 1 § 1 от Регламент 2024/1287. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че в случая не се изисква доказване, че вноса е от Русия или от Украйна през Турция, доколкото със самия регламент са установени сходство на продуктите (брезови шперплат), изнасян от трите държави, като е констатирано заобикаляне на наложените антидъмпингови мита върху вноса от Русия, чрез внос на същите стоки от Турция и Казахстан. Според съда в чл. 1 § 1 от Регламент 2024/1287 е определено приложното поле за всеки внос на шперплат с посочените параметри от Турция конкретно. Съдът е акцентирал, че в случая се касае за правни норми, инкорпорирани в нормативен акт на ЕС, които имат обратно действие по изключение мотивирано от просторните мотиви за приемането на регламента. Според съда, именно поради тази причина е неотносимо обстоятелството, от къде идва процесния продукт и дали МД, като подадена преди влизането в сила на регламента е извън приложното му поле. Първоинстанционният съд е възприел крайния извод, че след като спорната стока е изпратена от Турция с деклариран произход от Турция, то процесният внос попада в обхвата на чл. 1, § 1 от Регламент 2024/1287, съответно правилно административния орган е наложил антидъмпингово мито в размер на 15,8 %, съгласно чл. 1, § 2 от същия регламент и е определил допълнително ДДС на основание чл. 77, § 1, б. „а“ във вр. с чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54 ЗДДС. Решението е неправилно. Действително спорът в настоящият случай не е по фактите, като същите правилно са установени от съда и възпроизведени в съдебния акт въз основа на събрания доказателствен материал. Правилното разрешаване на спора се свежда до отговора на въпроса дали стоките, предмет на определеното допълнително задължение, представляващо окончателно антидъмпингово мито, попадат в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 на Комисията от 13.05.2024 г. За да се отговори на така формулирания спорен въпрос следва да се съобрази, дали за да попадне в обхвата на приложното поле на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287, вносът на стоки, от рода на брезов шперплат, съставен изключително от дървесни листове, с единична дебелина непревишаваща 6 мм, с външни пластове от дървения материал, посочени в позиция 441233, е достатъчно същите стоки да са „изпратени от Турция и с деклариран произход от Турция“, като ирелевантен е установеният техен произход (каквато е застъпената теза от административния орган, възприета и от АССГ), или напротив – не само фактът на изпращане на стоките от Турция, но и конкретно установеният техен произход от Русия е от определящо значение за прилагането на антидъмпинговата мярка. С чл.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 на Комисията от 8 ноември 2021 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия се предвижда: „Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на шперплат, съставен изключително от дървесни листове, с единична дебелина, непревишаваща 6 mm, с външни пластове от дървения материал, посочен в подпозиция 4412 33, с най-малко един външен пласт от бреза, дори покрити, с произход от Русия, понастоящем класиран в код по КН ex 4412 33 00 (код по ТАРИК 4412330010)“. В последствие е приет Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 на Комисията от 21 август 2023 г. за започване на разследване във връзка с възможно заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, чрез внос на брезов шперплат, изпращан от Турция и Казахстан, независимо дали е деклариран с произход от Турция и Казахстан, или не. Съгласно чл.1 от този регламент основната цел за започналото разследване е да се определи дали вносът в Съюза на шперплат, състоящ се единствено от листове от дървесина с единична дебелина, непревишаваща 6 mm, с външни пластове от дървения материал, посочен в подпозиция 4412 33, с най-малко един външен пласт от брезов дървен материал, дори покрит, понастоящем класиран в код по КН 4412 33 10, изпращан от Турция и Казахстан, независимо дали е деклариран с произход от Турция и Казахстан, или не, (с кодове по 4412331010 и 4412331020), заобикаля мерките, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930. В резултат на така проведеното разследване е приет Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 от 13 май 2024 г. на Комисията, като съгласно чл. 1, § 1 от същия, обхватът на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, се разширява с включването на вноса на шперплат, съставен изключително от дървесни листове, с единична дебелина, непревишаваща 6 mm, с външни пластове от дървения материал, посочен в подпозиция 4412 33, с най-малко един външен пласт от брезов дървен материал, дори с покритие, понастоящем класиран в код по КН e 4412 33 10 и изпращан от Казахстан и Турция, независимо дали е деклариран с произход от Казахстан и Турция (кодове по ТАРИК 4412331010 и 4412331020), а съгласно § 2 митото с разширен обхват е антидъмпинговото мито в размер на 15,80 %, което се прилага за „всички други дружества" в Русия. От цитираните разпоредби е видно, че антидъмпингово мито се налага върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, при наличие на останалите условия, с оглед което несподелима е тезата административния орган, че при доказан и безспорен произход на стоките от Турция са приложими антидъмпинговите мерки. Същността на антидъмпинговите мерки, така както те следват от разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/1036, са да поправят последиците от нелоялна търговска практика (по-конкретно дъмпинг), поради което и те се прилагат конкретно спрямо ограничен продуктов обхват и по отношение на вноса с определен произход (от определена държава). В обобщение антидъмпинговите мита по дефиниция се прилагат спрямо конкретни категории продукти, обхванати от текущо разследване, и само онези, с произход от определени държави. Съгласно дефинираните в Регламент (ЕС) 2016/1036 принципи „Антидъмпингово мито може да се налага за всеки дъмпингов продукт, чието допускане за свободно обращение в Съюза причинява вреда“ (чл.1). Отделно е на лице и ясна дефиниция на понятието „държава на износа“, за целите на прилагането на антидъмпинговите мерки, съдържаща се в чл. 3 от този регламент. Така „Страната на износа обикновено е страната на произход. Страна на износа обаче може да бъде и междинна страна, освен ако например продуктите само биват пренасяни през територията на тази страна или разглежданите продукти не се произвеждат в тази страна или ако няма сравнима цена за тях в тази страна.“. Изложеното по – горе важи и по отношение на мерките, предприемани с цел избягване заобикалянето на въведени вече антидъмпингови мерки, какъвто е и настоящия случай. Следва да бъде съобразено и посоченото в т. 28 от Решение на Съда (втори състав) от 6 юни 2013 година по дело C-667/11 („Палтрейд" ЕООД срещу Началника на митнически пункт — пристанище Варна, при митница Варна) „В този смисъл следва да се отбележи, че съгласно целта и структурата на основния регламент, и по-специално на съображение 19 и член 13 от него, регламентът, който разширява обхвата на антидъмпингово мито, има за своя единствена цел да осигури неговата ефективност и да не допуска заобикалянето му. Поради това мярката, разширяваща обхвата на окончателно антидъмпингово мито, има само акцесорен характер по отношение на първоначалния акт, с който се въвежда това мито, и тя способства за ефективното прилагане на окончателните мерки.“. С оглед изложеното настоящият касационен състав намира първоинстанционното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. В случая не може да се приеме, че в приложното поле на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287, с който се разширява обхвата на приложение на основния Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930, с който са въведени антидъмпингови мита за стоки с произход Русия, попадат всички стоки от рода на посочените там, които в даден момент се намират на територията на Турция или са произведени в Турция, поради което и същата е определена като държава на изпращане, но са с установен произход Турция или трета страна, различна от Русия. От значение е именно установяването на обстоятелството произхода на стоките да е от Русия, след което следват останалите условия за приложение на регламента. Въз основа на изложеното, настоящия касационен състав счита, че в обхватът на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 попада вносът на изброените в чл. 1 от същия продукти, с произход от Русия, но изнесени за Съюза от Турция, независимо дали същите са декларирани с произход от Турция, определен по правилото на чл. 60, § 2 от МКС, в следствие на осъществените на територията на последната операции, като разглежданите в процедурата по разследване. С оглед изложеното се налага изводът, че в противоречие с материалния закон АССГ е приел, че декларираният от „Кото“ ООД внос попада в обхвата на чл. 1, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287. В същия смисъл е и практиката на Върховния административен съд възприета в решение № 13000 от 16.12.2025 г. по адм.д.№ 10809/2025 г., І отд., решение № 7528 от 08.07.2025 г. по адм.д. № 4386/2025 г. VІІI отд., имащи за предмет същите стоки, решение № 2930 от 20.03.2025 г. по адм. д. № 877/2025 г., VІІI отд., имащо за предмет идентичен случай, но с друг вид стока, с препратка към решение № 1399 от 17.02.2025 г. по адм. д. № 10821/2024 г., І отд., решение № 11783/20.11.2025 г. по адм. дело № 9527/2025 г., VІІІ отд. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че в решение от 30 юни 2016 г. по дело С-416/15, (т.37) и определение от 15 ноември 2016 г. по дело С-222/16, (т. 34-36), Съдът на ЕС е приел, че обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход не е пречка за събирането на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна. В поцения случай липсват твърдения, че информацията в сертификата не е достоверна, точно обратното митническата администрация не оспорва, че стоките посочени в МД са с установен произход от Турция. Именно поради това, същите не попадат в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 на Комисията от 13.05.2024 г. По изложените по–горе мотиви, решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени, като вместо това се постанови отмяна на оспореното решение рег. № РЗМ-5800-1963/32-1097235/02.12.2024г. на директора на Териториална дирекция Митница София при Агенция „Митници“, като незаконосъобразно. Предвид изхода на правния спор, първоинстанционното решение е неправилно и в частта за разноските, с оглед което е дължима отмяна и в тази му част. По разноските за касационната инстанция: С оглед изхода на спора, неоснователна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. Основателна е претенцията за присъждане на разноски, заявена от касатора. Агенция „Митници“ (виж § 1, т.6 от ДР на АПК), следва да бъде осъдена за заплати на „Кото“ ООД сумата в доказан размер от общо 1135,07 евро (или 2220 лв.), представляваща разноски за двете съдебни инстанции, от които 50 лв. ДТ за производството пред АССГ, 650 лв. депозит за вещо лице, 1000 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 20.01.2025 г., 70 лв. ДТ за касационното производство. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

Цитирани разпоредби

20