Определение № 9085 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8653/2026 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 160, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. М. А. чрез пълномощника адвокат В. Василев, против определение № 1855 от 27.02.2026 г., постановено по адм. дело № 295/2026 г. по описа на Административен съд Бургас, с което на основание чл. 159, т. 7 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № 919/25.04.2025 г. издадена от заместник-кмета на Община Несебър и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като заявява, че е обжалвал нова заповед, която няма нищо общо с предходната такава. Позовава се и на отхвърлянето на предявен срещу него от трето лице иск с правно основание 109 от Закона за собствеността (ЗС). Моли атакуваното определение да бъде отменено и да бъде възстановено делото. Ответникът - заместник-кмета на Община Несебър, чрез пълномощника юрисконсулт А. Димитрова, представя писмен отговор с който оспорва частната жалба и пледира да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството по процесното по адм. дело № 295/2026 г. на Административен съд Бургас е образувано по жалба на М. А., след като е било изпратено по подсъдност от Районен съд Несебър. Видно от петитума на тази жалба А. оспорва именно заповед № 919/25.04.2025 г. на заместник-кмета на Община Несебър, като иска нейната отмяна като неправилна и незаконосъобразна. Съгласно съдържанието й, със заповедта му е наредено да премахне незаконен строеж, изграден в североизточната част на УПИ ІІІ-254, кв. 24, (ПИ с [идентификатор] по КККР) [населено място], общ. Несебър, представляващ едноетажна постройка от допълващо застрояване, с неправилна форма, с площ от около 80 кв. м. За да постанови оспореното определение съдът е приел наличие на хипотезата на чл. 159, т. 7 АПК. Посочил е, че съгласно преписката, по предходна жалба на М. А. против същата заповед е било постановено определение № 6681/24.07.2025 г. по адм. дело № 1237/2025 г. на Административен съд Бургас, с което тя е била оставена без разглеждане поради просрочие и съдебното производство е било прекратено. Това определение е било обжалвано от А. и е оставено в сила с определение № 11846/24.11.2025 г. по адм. дело № 11184/2025 г. на ВАС. Определението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените в него мотиви. За да бъде приложена разпоредбата на чл. 159, т. 7 АПК, на която се е позовал съдът, следва да е установено наличието на друго висящо дело със същия предмет на спора. От служебно извършената справка в деловодната система на ВАС, се установи, че производството по адм. дело № 1237/2025 г. на Административен съд Бургас е приключило, тъй като с определение № 11846/24.11.2025 г. по адм. дело № 11184/2025 г. на ВАС, второ отделение, е оставено в сила прекратителното определение на първоинстанционния съд. Поради това не е налице основанието за недопустимост по чл. 159, т. 7 АПК, заради липса на висящност на другото дело. Независимо от горното жалбата на М. А. въз основа на която е образувано адм. дело № 295/2026 г. на Административен съд Бургас е недопустима на основание чл. 159, т. 5 и т. 6 АПК, поради просрочие и тъй като по оспорването има влязло в сила определение. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била заповед № 919/25.04.2025 г. на заместник-кмета на Община Несебър с посоченото по-горе съдържание. Административният акт е връчен на адресата лично на 03.05.2025 г. Жалбата поставила началото на настоящото производство е депозирана на 26.01.2026 г., поради което е процесуално недопустима вследствие нейното просрочие. В случая е приложима разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК, която сочи, че когато оспорването е просрочено, жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното производство се прекратява. За това няма значение колко на брой жалби е подал жалбоподателят. Важното е, че всички са подадени след изтичането на срока за обжалване. След като производството вече веднъж е прекратявано на основание чл. 159, т. 5 АПК, приложима е и т. 6 на същия член. Прекратяването не може да се постанови на основание чл. 159, т. 7 АПК, заради факта, че производството по адм. дело № 1237/2025 г. на Административен съд Бургас не е висящо, а вече е приключило. С оглед петитума на жалбата, неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че е обжалвал нова заповед, а не заповед № 919/25.04.2025 г. Няма връзка с предмета на правния спор - неспазването на срока за обжалване и постановяването на определение № 4159/19.09.2024 г. по гр. дело № 976/2024 г. на ВКС за окончателното разрешаване на спора по чл. 109 ЗС, тъй като същото е произнесено преди издаването на процесната заповед и има различен правен предмет. Предвид горното оспореното определение следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение