Решение № 59 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 36/2009 г.

Решение № 59 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 36/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. А., гр. Б., чрез пълномощника му а. Р, срещу въззивно решение от 14.07.2008 г. по гр. дело № 930/2007 г. на Благоевградския окръжен съд. С определение № 480 от 24.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правни въпроси, които са от значение за точното приложение на закона и от това зависи основателността на предявения иск и конкретно изискващи тълкуване относно възникване правото на собственост на движими вещи, изработени от физически лица, включително и ако те са съдружници в СД при изработването на вещите от закупени от тях или от дружеството материали. В тази връзка е поставен и въпросът дали изработените вещи са част от имуществото на дружеството или не. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касация М. Я. К., гр. Б., не изразява становище по жалбата. ВКС, състав на II г. о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение № 97/11.07.2007 г. по гр. д. № 345/2006 г. на Районен съд-Сандански, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. П. А. срещу М. Я. К., иск за допускане на делба при квоти 3/4 ид. ч. за ищеца и 1/4 ид. ч. за ответника на: 1.обрезвачка, състояща се от режещо тяло-диск Ф 800, монтирана върху два редуктора от сонда, със стойки и работна маса, състояща се от ел. двигател, електрически и въздушни пускатели, електрически прекъсвач, ел. предпазители; 2. полировачка с чупещо се рамо, монтирана на редуктор от сонда, със стойка и работна маса; 3.конзолно кранче; 4.водна помпа, тип "В". За да постанови решението си въззивният съд е приел, че не е установено кога са създадени процесните движими вещи, а оттук и как е възникнала съсобствеността между страните - физически лица, които са били и членове на учреденото от тях през 1990 г. събирателно дружество с предмет на дейност обработка на мрамор, каквото е и предназначението на машините. Вещите са собственост на дружеството. Собствеността на машините при създаването им чрез преработване е възникнала направо за дружеството. При напускането му ищецът е посочил, че няма имуществени претенции. С последващ договор от 2001 г. бившите съдружници само са разпределили ползването на движимите вещи. Договорът за дарение на ид. ч. от 2005 г. от страна на единия съдружник в полза на ищеца, пък е нищожен. Той е само индиция, че вещите са на дружеството. Освен това вещите са прикрепени трайно към земята, поради което не могат да бъдат допуснати до делба като движими, а във втората фаза не може да се извърши реалното им поделяне посредством предвидените в ГПК способи. Ищецът М. А. е твърдял, че собствеността на процесните вещи е придобита през 1989 г. -1990 г. чрез изработването им от желязо от излезли от употреба машини, детайли и връзки. Ищецът е изработил машините и притежава 3/4 ид. ч. от тях, а ответникът - 1/4, тъй като предоставил част от материалите. С ответника М започнали съвместна дейност със създадените машини. По делото е било установено, че с учредителен договор от 10.10.1990 г. двамата са образували КФ "Миховци", в състава на която са били съдружници с И. Н., В. М. Предметът на дейност на КФ е изработка, покупка и продажба на мраморни плочи, шлосерски, тенекеджийски услуги и др. Ищецът А. е подал молба за излизане от състава на съдружниците на 3.01.1992 г. като е заявил, че няма имуществени претенции към фирмата. Обстоятелството е вписано в търговския регистър на 8.04.1992 г. Дяловото участие на съдружниците след вписване на промяната е 1/2 ид. ч. за М. К. и по 1/4 ид. ч. за И. Н. и В. М. С оглед рамките на производството по чл. 290, ал. 2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване с определение по чл. 288, ал. 1 ГПК, настоящият състав приема следното: При изработка от физически лица на движими вещи от материали и отделни елементи - тяхна собственост, правото на собственост върху вещите възниква за този, който ги е изработил, независимо дали същевременно той е бил съдружник в СД, при липса на установени други договорни отношения във връзка с изработката или внасяне на вещите като вноски на съответния съдружник в СД. Само фактът на изработване на вещите от съдружник в СД не ги прави част от имуществото на последното. По основателността на касационната жалба. По делото е било установено от писмените и гласни доказателства, че ищецът през 1989 г. - 1990 г. е изработил процесните машини като за целта ползвал желязо и излезли от употреба машини, детайли и възли от бивше мраморнообработващо предприятие, в чийто цех работил като механик /показания на свидетелите Д, Марчев, Ч. /. Машините изработвал след работно време като в работата се включвал и ответникът К., който бил на работа в "Т". С договор от 10.10.1990 г. страните по делото са учредили КФ"М" с предмет на дейност изработка, покупка и продажба на мраморни плочи, шлосерски, тенекеджийски услуги и др. С молба от 3.01.1992 г. ищецът е заявил, че излиза от състава на съдружниците и няма имуществени претенции към фирмата. Обстоятелството е вписано в търговския регистър на 8.04.1992 г. По делото са приети множество фактури за закупуване на различни материали на името на страните по делото като закупените материали, детайли и елементи не съдържат индивидуализация. В представената извадка от книгата за основните средства на СД процесните машини са вписани като основни средства. С договор от 30.01.2001 г., сключен между М, М. К. и В. М., страните по него са констатирали, че 1/2 ид. ч. от процесните машини са притежание на М. А., а другата 1/2 ид. ч. - на М. К. от една страна и В. Л. М. и М. А. от друга страна. говорен е режим на ползване и работа с машините от страните по договора. С договор от 25.07.2005 г. е сключен договор за дарение на недвижими вещи, по силата на който В. М. е дарил на М. А. 1/8 ид. ч. от процесните движими вещи. При тези данни е незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че не е доказана съсобствеността между страните по отношение на процесните машини. Договорът от 2001 г. е частен диспозитивен документ, подписан от ответника по иска и неоспорен от страните. В него се съдържа изявление от последния, с което се признава правото на собственост на ищеца върху машините в посочения обем. Съобразно предвидената в чл. 144 ГПК /отм., сега чл. 180 ГПК/ доказателствената сила на документа и правилото scrptum pro scribente nihil probat set contra scribentum, следва извод за установеност твърденията на ищеца, че е съсобственик на процесните вещи, създадени от него и ответника чрез преработване по смисъла на чл. 94 ЗС. Вписването на машините в инвентарната книга на СД, както и представените по делото калкулации, на които се е позовал въззивният съд, не променят горния извод, тъй като е налице изрично взаимно признание на страните на правата им на собственост върху създадените от тях движими вещи в един по-късен момент и то не в качеството им на съдружници в СД. Оттук следва, че изводът на въззивния съд за недоказаност на съсобствеността е изграден при допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Това налага касиране на решението. С оглед данните по договора от 2001 г. и липсата на изискуемата по силата на чл. 225, ал. 2 ЗЗД нотариална заверка на подписите на договора за дарение от 2005 г., следва да се приеме, че квоти в съсобствеността на процесните вещи имат освен страните по делото и В. М., който не е участвал в производството. С оглед разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН, за да е действителна делбата в производството трябва да участват всички съсобственици. Изложеното налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да разгледа спора след конституиране и на другия съсобственик - В. М. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.