Определение № 2479 от 19.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1540/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 6158 от 02.04.2025 г. подадена от адв. Д. Т., процесуален представител на Н. Р. В., с която моли на основание чл. 38, ал.2 ЗА да му се присъди адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната правна помощ пред настоящата инстанция, като се допълни определение № 1303/18.03.2025 г. по настоящото дело. Ответницата по молбата по чл. 248 ГПК Р. Т. В. оспорва допустимостта на молбата, евентуално основателността й. Счита, че определението по чл. 288 ГПК не е съдебен акт и не подлежи на допълване на основание чл. 248 ГПК. Евентуално счита, че молбата е неоснователна, защото не са доказани разноски, не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и това задължение не отпада и в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА. Ако съдът приеме молбата за основателна, моли евентуално да присъди възнаграждение в минимален размер. Съдът, като прецени искането и данните по делото, намира следното: Съгласно чл.248 ГПК, молбата за изменение на окончателният съдебен акт в частта за разноските следва да се подаде в срока за обжалване, а ако акта не подлежи на обжалване – в едномесечен срок. Определението, чието допълване в частта за разноските се иска съдържа две части. В частта, с която касационната жалба на Р. Т. В. е оставена без разглеждане, определението е подлежало на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС. В частта, в която не е допуснато касационно обжалване, определението не е подлежало на обжалване. Съобщение за изготвянето му е връчено само на Р. В. на 27.03.2025 г., а молбата по чл. 248 ГПК е подадена на 02.04.2025 г., т.е. молбата е подадена в предвидения срок по чл. 248 ГПК и по отношение на двете части от определението от надлежна страна по делото, поради което е допустима. Неоснователно е възражението, че поради непредставяне на списък по чл. 80 ГПК, молбата е недопустима. В случаите, когато се претендира присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА неговия размер не може да се определи със списъка по чл. 80 ГПК, а се определя от съда. Затова не е необходимо представяне на списък за размера на възнаграждението. Отделно от това, съгласно чл. 80, изр.2 ГПК, представянето на списък е предпоставка за допустимост само на молбата за изменение на окончателният съдебен акт в частта за разноските, а не и в хипотезата на искане за допълването му. Неоснователна е и тезата на В., че на допълване или изменение в частта за разноските подлежат само решенията, а определението по чл. 288 ГПК не е нито решение, нито съдебен акт. Безспорно е становището в съдебната практика, че определението по чл. 288 ГПК не е правораздавателен съдебен акт, защото с него не се разрешава спора. То обаче разрешава въпроса дали да се допусне касационно обжалване. Когато с него не се допуска касационно обжалване, то е окончателен съдебен акт, след постановяването му, съгласно чл. 296, т.3 ГПК влиза в сила въззивното решение. В този смисъл то поставя край на производството пред касационната инстанция и по спора съгл. чл. 81 ГПК, с него се присъждат разноски за касационна инстанция. Разгледана по същество, молбата за присъждане на адвокатски хонорар в хипотезата на чл. 38, ал.2 ГПК е основателна. На л.31 от въззивното дело е представен договор за правна помощ, с който е уговорена безплатна такава пред всички инстанции на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. С оглед частичната недопустимост на касационната жалба и недопускане на касационно обжалване по касационната жалба в частта й по решението по чл. 109 ЗС, и на основание чл. 38, ал.2 ЗА, във вр. с чл. 9 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения /в редакцията, действала към момента на оказване на правната помощ пред ВКС/, съдът определя възнаграждение за адвокат Д. Т., процесуален представител на Н. Р. В. в размер на 400 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение