Определение № 10176 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10167/2025 г.
ВАСВторо отделение22.10.2025 г.докладчик Бранимира Митушева
Диспозитив
ОТМЕНЯ разпореждане № 4134 от 16.09.2025 г., постановено по адм. дело № 864/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. ИЗПРАЩА „частна жалба“ вх. № 11903/18.06.2025 г., подадена от Я. Н. Б., ведно с писмено възражение вх. 7861/18.08.2025 г., подадено от секретаря на Община Пазарджик, и адм. дело № 864/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, на ръководителя на Втора колегия на Върховен административен съд по компетентност. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Я. Н. Б. от гр. Пазарджик, чрез пълномощника адв. Грозданова, против разпореждане № 4134 от 16.09.2025 г., постановено по адм. дело № 864/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното разпореждане. Излагат се и доводи за незаконосъобразност на решение № 6152/09.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2180/2025 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав. Иска се отмяна на оспореното разпореждане. Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените в нея доводи. С разпореждане от 19.06.2025 г. на ръководителя на Втора колегия на Върховния административен съд „частна жалба“ вх. № 11903/18.06.2025 г., подадена от Я. Б., в която по съществото си е направено искане за отмяна на решение № 6152/09.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2180/2025 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав, е изпратена на Административен съд – Пазарджик за администриране, като е указано на съда след администриране на „частната жалба“ делото да се изпрати по компетентност на Върховния административен съд. С оспореното разпореждане, на основание чл. 237, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 242, ал. 2 от АПК, чл. 244, ал. 3 от АПК и чл. 213а, ал. 2 от АПК, административният съд е оставил без разглеждане „частната жалба“, подадена от Я. Б. с искане за отмяна на решение № 6152/09.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2180/2025 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав. Цитираното решение е постановено в производство по отмяна, с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК, на влязло в сила определение № 808/24.01.2024 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 12252/2023 г., с което е оставено в сила определение № 1657/16.11.2023 г., постановено по адм. дело № 864/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. За да постанови този резултат административният съд е приел, че “частната жалба“ е недопустима, като насочена срещу акт, който не подлежи на отмяна, съгласно чл. 237, ал. 3 от АПК. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, на която се е позовал административният съд, искането за отмяна се подава чрез първоинстанционният съд, като всяко последвало искане за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл. 237, ал. 1 от АПК, се оставя без разглеждане, а производството се прекратява, когато съдът се е произнесъл на същото правно основание по чл. 239 от АПК. В тези случаи съдията-докладчик извършва проверка не само на редовността на искането за отмяна, но и по отношение на неговата допустимост. В процесния случай обаче неправилно административният съд се е произнесъл по допустимостта на искането, наименувано „частна жалба“ и подадено от Я. Б., прилагайки разпоредбата на чл. 242, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК. Доколкото подадената от Я. Б. „частна жалба“ с вх. № 11903/2025 г.“ по съществото си представлява искане за отмяна на основание чл. 237, ал. 2 от АПК на влязло в сила решение № 6152/09.06.2025 г., постановено в производство по отмяна от петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 2180/2025 г., то административният съд не е бил компетентен да се произнася по допустимостта на така подаденото искане. В случая не е била налице хипотезата на чл. 242, ал. 2 от АПК, поради и което административният съд е следвало, след администрирането на подадената с правно основание чл. 237, ал. 2 от АПК „частна жалба“, да изпрати същата по компетентност на Върховния административен съд. Това е така предвид характера на направеното искане, както и на изричната регламентация по чл. 237, ал. 2 от АПК, съгласно която влезлите в сила съдебни актове, постановени от петчленен състав на Върховния административен съд, подлежат на отмяна от друг петчленен състав на същия съд. Предвид изложеното оспореното разпореждане е неправилно и следва да се отмени, а „частна жалба“ вх. № 11903/18.06.2025 г., ведно с писмено възражение вх. 7861/18.08.2025 г., подадено от секретаря на Община Пазарджик, и адм. дело № 864/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, следва да бъдат изпратени по компетентност на ръководителя на Втора колегия на Върховен административен съд за образуване на производство пред петчленен състав на Върховния административен съд. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,