Решение № 107 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1297/2010 г.
ВКСII гражданско отделение25.05.2011 г.докладчик Веселка Марева
Диспозитив
ОТМЕНЯ въззивно решение № 54 от 17.05.2010 г. на Б. апелативен съд по гр. д. № 52/2010 г. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. Д. -К. против Ц. Р. К. и М. И. К. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот: апартамент № 3 на трети жилищен етаж със застроена плащ 123 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, трапезария, баня и две антрета, с избено помещение с площ 12,60 кв. м. и таванско помещение № 2 с площ 13,20 кв. м., заедно с 1/4 ид. ч. от дворно място, представляващо УПИ * в кв. * по плана на ЦДЧ - Б., целия с площ 260 кв. м., с идентификатор на имота * и на самостоятелния обект в сграда № 1 - * ОСЪЖДА С. Н. Д. -К. да заплати на Ц. Р. К. и М. И. К. сумата 4 443 /четири хиляди четиристотин четиридесет и три / лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 107 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1297/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение на № 54 от 17.05.2010 г. на Б. апелативен съд по гр. д. № 52/2010 г., с което е потвърдено решение № 296 от 11.12.2009 г. на Б. окръжен съд по гр. д. № 217/2009 г. за уважаване на предявения от С. Н. Д. -К. против Ц. Р. К. и М. И. К. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот - апартамент № 3 на трети жилищен етаж със застроена плащ 123 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, трапезария, баня и две антрета, с избено помещение с площ 12,60 кв. м. и таванско помещение № 2 с площ 13,20 кв. м., както и 1/4 ид. ч. от дворно място, представляващо * в кв. * по плана на ЦДЧ - Б., целия с площ 260 кв. м. с идентификатор относно имота *и относно самостоятелния обект в сграда № 1 *, както и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на констативен нотариален акт за собственост № *, т. *, рег. № *, д. № */2005 г. на нотариус Н. Н.. С определение № 1267 от 30.12.2010 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за доказателствената тежест относно намерението за упражняване на фактическата власт в процес на ревандикация срещу владелец, разполагащ с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, предвид презумпцията на чл. 69 ЗС. Жалбоподателите Ц. Р. К. и М. И. К., чрез пълномощника си адв. М., поддържат, че обжалваното решение е неправилно. Съдът е основал решението си само на база твърденията на ищцата, без те да са подкрепени с доказателства, като неправилно е разпределил доказателствената тежест относно правнорелевантните факти в процеса. Според касаторите в тежест на ищцата е да докаже, че те са държали имота не за себе си, а за нея и сина им. Освен това, съдът неправилно е приел, че извършените от касаторите значителни ремонтни работи не са израз на намерението им за своене. По тези съображения искат отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Ответницата по жалбата С. Н. Д. -К. намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Ищцата С. Д. -К. е бивша съпруга на сина на ответниците Р. К.. По време на брака им с договор за продажба, сключен през 1995 г. с [фирма], представлявано от Ц. К., Р. К. е придобил собствеността върху процесното жилище за сумата 160 000 лв., което е станало съпружеска имуществена общност. Бракът е прекратен през 2009 г. и понастоящем имотът е съсобствен на двамата бивши съпрузи при равни дялове. Ответниците по иска се позовават на констативен нотариален акт, съставен през 2005 г., за собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка, както и са предявили възражение за нищожност на договора за продажба като привиден. Съдът е приел за недоказано възражението за нищожност, тъй като не е представен писмен документ /обратно писмо/ за установяване на симулацията, нито други доказателства, включително и гласни, които са допустими, тъй като ответниците се явяват трети лица за сделката. На второ място съдът е намерил за ирелевантни доводите за липса на средства у съпрузите за заплащане на цената на жилището. На последно място, според съда, ищцата е живяла трайно в чужбина, но е посещавала имота през отпуските при връщането си в България и касаторите не са демонстрирали пред нея намерението си за своене на имота; извършваните ремонти и обзавеждане не съставляват такива действия. По тези съображения съдът е приел, че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от имота и има право да го ревандикира изцяло от ответниците, които го държат без основание. По основанието за допускане на касационно обжалване. Касационното обжалване е допуснато поради необходимостта от изясняване на въпроса чия е доказателствената тежест за установяване намерението за упражняване на фактическата власт в процес на ревандикация срещу владелец, разполагащ с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, предвид презумпцията на чл. 69 ЗС. Междувременно са постановени решения на Върховния касационен съд в производство по чл. 290 ГПК по сходни въпроси, свързани с тежестта на доказване при придобиване на имот чрез давностно владение, констатирано с нотариален акт по обстоятелствена проверка и при приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС. Поради това се налага основанието за допускане на касационно обжалване да бъде преквалифицирано по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В Решение № 559 от 13.01.2011 г. по гр. д. № 5317/2008 г. на I г. о. е дадено разрешение на въпроса за доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт за собственост като е прието, че актът е официален свидетелстващ документ, ползва се с формална доказателствена сила до установяване на неговата неистинност като доказателствената тежест за това лежи върху страната, която го оспорва с оглед чл. 154, ал. 3 ГПК (отм.). Решение № 397 от 27.05.2010 г. по гр. д. № 711/2009 г. на I г. о. също приема, че доказателствената тежест за опровергаване изводите на нотариуса относно придобиване на имот по давност пада върху страната, която ги оспорва, като обаче намира, че не е необходимо оспорването да стане по реда на чл. 154 ГПК (отм.), респ. чл. 193 от действащия ГПК. Решение № 559 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 281/2010 г. на IIг. о. сочи, че установената в чл. 69 ЗС оборима презумпция по отношение на намерението на владелеца, че държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, изключва необходимостта ответниците, които се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност, да доказват своето намерение да своят имота. Доказателствената тежест за оборване на тази презумпция е на ищеца. Настоящият състав споделя така създадената задължителна съдебна практика, като по първата част на въпроса възприема разрешението в решение № 397/2010 г. С оглед спецификата на поставения по настоящето дело правен въпрос може да се направи следното обобщение: Страната, която оспорва констативния нотариален акт за собственост по давност носи доказателствена тежест да обори изводите на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост. При действието на презумпцията по чл. 69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта за себе си, то в тежест на оспорващата страна е да докаже липсата на намерение за своене. По основателността на касационната жалба. Предвид даденото разрешение на правния въпрос обжалваното решение се явява неправилно поради допуснато от съда нарушение на процесуалните правила при разпределяне на доказателствената тежест. В разрез с презумпцията на чл. 69 ЗС въззивният съд е вменил в тежест на ответниците по иска задължението да доказват, че са владяли имота за себе си и владението им не е било оспорвано от собствениците. Спорният недвижим имот е придобит по време на брака от съпрузите Р. К. и С. Д. - К. чрез договора за покупко-продажба, сключен през 1995 г. През 2005 г. касаторите Ц. и М. К. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давност. Безспорно е, че владението /фактическата власт/ върху имота през целия период - от сделката и до настоящия момент е осъществявано от касаторите, а ищцата, съпруга й и децата им са били допускани в него при посещенията си в Б. по време на отпуски. Липсват твърдения, а и доказателства Ц. и М. К. да са осъществявали държане за сметка на собствениците по силата на някакво правно основание - договор за наем, заем за послужване или друго подобно. Следователно те са осъществявали фактическа власт за себе си, т. е. владяли са имота и при изтичането на предвидения в закона срок са го придобили по давност. В тежест на ищцовата страна е било оборването на презумпцията на чл. 69 ЗС досежно намерението, с което се упражнява фактическа власт върху имота. Предвид изложеното възражението на ответниците по иска /сега касатори/ за придобиване на имота чрез давностно владение е основателно, а предявената от ищцата ревандикационна претенция подлежи на отхвърляне. При горните изводи и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявения иск за собственост. На основание чл. 78 ГПК касаторите - ответници в процеса имат право на направените разноски в трите инстанции, които възлизат на 4 443 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.