Определение № 50872 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3995/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от И. Я. Г.-Македонска, чрез процесуалния представител адвокат Д. касационната жалба против въззивно решение № 262240 от 6.07.2022г. по в.гр.д.№ 8251/2020г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение № 7959 от 9.01.2020г. по гр.д.№ 24240/2018г. на СРС и вместо това е постановено друго, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Я. К. М., ЕГН [ЕГН] на бащата К. А. М., при който е определено то да живее, определен е режим на лични отношения с майката и тя е осъдена да заплаща издръжка в размер на 230лв., считано от влизане в сила на решението в сила. Постъпила е молба с вх.№ 9997 от 11.11.2022г. с искане за спиране на производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.2 ГПК, поради настъпила смърт на ответника К. А. М.. Към молбата е приложено удостоверение за наследници, от което се установява, че К. А. М. е починал на 2.11.2022г., за което е издаден смъртен акт № 1860 от същата дата, като е оставил за наследници син и дъщеря, съответно на 12г. и на 20г. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след преценка на направеното искане, като съобрази представените доказателства за настъпила смърт и пред вид характера на производството, намира че същото следва да бъде прекратено по следните съображения: Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство. С оглед вида и характера на настоящето производство, което е за родителски права, процесът не може да продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците пред вид персоналният характер на качеството „родител“ и нормите на чл.122 СК, опредяляща само родителят като носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца и на чл.59 СК, посочваща само родителите като страни по спора. Предвид изложеното, Върховният касационен съд,