Определение № 1051 от 24.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 443/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Топлофикация Шумен“ЕАД/н/, представлявано от изпълнителния директор Д. Д.., срещу определение №105/14.02.24 г. по ч.т.д. №68/24г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по частната жалба на същата страна срещу определение №260008/05.01.2024г. по т.д.№443/19г. по описа на Окръжен съд Варна. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт по съображения, че е налице висящо пред ВКС производство по обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна. С атакуваното пред апелативния съд определение на окръжния съд, в качеството му на съд по несъстоятелността на „Топлофикация Шумен“ЕАД/н/, е разрешено на синдика на дружеството да извърши продажба на конкретни вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността по реда на чл.716 ал.2 ТЗ. За да остави без разглеждане частната жалба на дружеството в несъстоятелност срещу така постановения съдебен акт, въззивният състав е приел,че определението на окръжния съд по чл.716 ал.2 ТЗ не е сред посочените в чл.613а ал.1 ТЗ актове, подлежащи на инстанционен контрол; правните последици от този акт нямат преграждащ характер по отношение развитието на производството по несъстоятелност по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК; а след като не е предвидена изрична възможност за обжалването му, неприложима е и хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 ГПК. Позовал се е и на практика на ВКС в същия смисъл. Така постановеното определение е правилно. Определението, с което съдът по несъстоятелността разрешава на синдика да извърши продажба на вещи и права от масата по несъстоятелността, е необжалваемо. Същото не е сред посочените в общата норма на чл.613а ал.1 ТЗ негови актове, подлежащи на пълен инстанционен контрол, а обжалваемостта му пред апелативния съд се преценява според препращащата към ГПК разпоредба на чл.613а ал.3 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК на обжалване пред по-горна инстанция подлежат определенията на съда, чиято обжалваемост е изрично предвидена от законодателя, както и тези, за които, макар да липсва конкретна правна норма, която ги определя като обжалваеми, имат преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер. В специалните норми на глава 46 от ТЗ липсва такава, сочеща изрично, че определението, с което се разрешава на синдика да извърши продажба на вещи и права от масата по несъстоятелността, подлежи на обжалване. Определението не е и преграждащо развитието на производството по несъстоятелност,а е обуславящо осъществяването на съответната фаза от него. Следователно по отношение на него не са приложими и двете хипотези на чл.274 ал.1 ГПК. От така изложеното следва, че частната жалба се явява неоснователна и обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното определение