Решение № 2713 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 98/2018 г.

Решение № 2713 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 98/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Г. против решение № 13012 от 30.10.2017 г., постановено по адм. д. № 369/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд отхвърля жалбата на Н. Г. Г. срещу заповед № 8121К-4804/25.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в частта й, с която жалбоподателят временно е отстранен от длъжност на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа правни и фактически основания за постановяването й. Доводът на касатора, че административният акт е постановен в нарушение на предписаната от закона форма, е неоснователен. В заповедта изрично е посочено, че в съответствие с данните относно вида и характера на дисциплинарното нарушение - незаконосъобразни действия по водена от инспектор Г. преписка служебното му положение, а именно в качеството му на полицейски орган, позволява да окаже въздействие върху лицата, от които ще бъдат снети допълнително сведения. Фактът, че се касае за събиране на допълнителни сведения от лица, които са дали такива в предходно дисциплинарно производство не обосновава извод, че служебното положение на жалбоподателя не би затруднило разкриване на обективната истина, тъй като предходното образуваното дисциплинарно производство е за друго дисциплинарно нарушение, а дисциплинарното производство по повод, на което служителят е отстранен с обжалваната заповед е за манипулиране на показания на лицата, чиито обяснения са снети, но в друго дисциплинарно производство. Искането на допълнителни сведения от тези лица е във връзка с конкретна преписка, водена от жалбоподателя, поради което със служебното си положение същият може да окаже въздействие върху тях и да осуети разкриването на обективната истина. Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства е установено, че образуваното предходно дисциплинарно производство по повод, на което Н. Г. също е отстранен е прекратено и служителят е възстановен на длъжност, като в деня на възстановяването му е постановена оспорената заповед. Съгласно правилото на чл. 214, ал. 5 ЗМВР при прекратяване на дисциплинарното производство служителят се възстановява на заеманата длъжност. Следователно в случая не е налице първоначално назначаване, а правоотношението се възстановя по силата на закона, поради което актът за встъпване в длъжност не е елемент от фактическия състав на възстановяването. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, която е основание за издаване на заповедта за отстраняване от длъжност на жалбоподателя, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. В случая предпоставките на цитираната разпоредба за изпълнени. Заповедта за временно отстраняване от длъжност е издадена от органа, образувал дисциплинарното производство при наличието на изискуемите от закона кумулативни предпоставки. Срещу жалбоподателя е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 ЗМВР. С оглед вида на дисциплинарното нарушение, за което е образувано дисциплинарното производство, както и предвид заеманата от служителя длъжност - инспектор - разузнавач IV-та степен в група "Противодействие на престъпления във финансово-кредитната система", сектор "Противодействие на икономическата престъпност" към отдел "Криминална полиция", правилно съдът приема, че служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина по образуваното срещу него дисциплинарно производство, за което в заповедта са изложени мотиви, а именно предстоящото снемане на допълнителни обяснения от лица, участвали в извършване на дисциплинарното нарушение във връзка с образуваното дисциплинарно производство, което сочи на реална възможност служителя да им окаже въздействие в свой интерес и да попречи за разкриване на обективната истина. Законосъобразен е и изводът, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК е спазен, като засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя чрез издаване на заповед за временно отстраняване е съобразено с целта, за която актът е издаден. Целта е да се осигури законосъобразно и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство, поради което приложената мярка не засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване на дисциплинарното производство. Останалите доводи в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на оспорения административен акт, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия касационен контрол. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът обсъжда доводите на страните и служебно проверява валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическия състав на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР за отстраняването му от длъжност и е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,