Определение № 271 от 04.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 735/2011 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение от 27.12.20012 г. състав на Върховния касцонен съд е оставил без уважение частната жалба на Х. С. С., като е потвърдил определение на друг тричленен състав ва Върховния касационен съд. С молба от 03.01.2012 г. насрещната страна Й. С. чрез адв. В. И. - С. е поискала от съда да се произнесе по искането й за присъждане на съдебноделоводни разноски, сторени в производството. Х. С. чрез адв. Т. Д. е възразил поради това, че по делото няма представен списък с разноските в срока по чл. 80 ГПК, а и Й. С. е поискала присъждане на разноски по касационно гр.д. № 470/2011 г. Съставът на Върховния касационен съд намира молбата за допустима – подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимна страна, като в случая, списъкът по чл. 80 ГПК е възпроизведен на един хартиен носител с отговора на Й. С. по частната жалба, по която е образувано ч.гр.д. № 735. Тя е поискала частният жалбоподател да й плати хонорара, заплатен по договор за права защита и съдействие № 22912/23.11.2011 г., приложен към отговора. Молбата е основателна. Съгласно чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Това се следва и по частните производства, когато те самите турят край на делото по материалноправня спор или макар и да не са такива, след тях не се следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, когато няма разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства, се вземат предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия полза е решението по материалния спор. В случая, предмет на частната жалба е било определение за връщане на касационна жалба срещу въззивно решение. Следователно, с оглед резултата по нея, съдът трябва да се произнесе в рамките на частното гражданско производство и относно съдебноделоводните разноски, сторени от станите. Те трябва да се понесат от частния жалбоподател Х. С.. Й. С. е платила за процесуално представителство адвокатско възнаграждение в размер на 1048,80 лв. Съставът на Върховяния касационен съд е пропуснал да й ги присъди с определението си по чл. 274, ал. 2 ГПК и трябва да го допълни в този смисъл. Молбата на Й. С. за присъждане и на разноските по к.гр.д. № 470/2011 г. няма отношение към допустимостта и основателността наискането й за разноски по настоящото частно гражданско дело. МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение