Определение № 1097 от 06.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 668/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба, подадена от И. С. П. и Е. С. С., чрез процесуалния им представител адв. П., за отмяна на влязло в сила решение № 20049352 от 20.07.2022 г., постановено по гр. д. № 55859/2018 г. по описа на СРС, 52 състав, с което частично са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против М. Е. А. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД. Молителите - И. С. П. и Е. С. С. се позовават на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Обосновават отмяната на влязлото в сила решение с твърдения, че са наследници на ответника в исковото производство - М. Е. А., която е тяхна баба. Сочат, че с влязло в сила решение № 5807 от 01.04.2024 г., постановено по гр. д. № 62744/2022 г. по описа на СРС, 80 състав съдът е признал за установено, на основание чл. 38, ал. 4 от ЗГР, че на 27.05.2003 г. е починала М. Е. А. – т. е. 15 години преди да бъде образувано исковото производство от „Топлофикация София“ ЕАД лицето е било починало. Предвид изложените обстоятелства, правят извод, че към подаване на исковата молба не е била налице абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване и съществуване на процесуалното правоотношение, а именно процесуална правоспособност на посочения ответник. Считат, че за тях е налице правен интерес да бъде отменено влязлото в сила съдебно решение, като се позовават на разпоредбата на чл. 429, ал. 2 ГПК. Ответната страна – „Топлофикация София“ ЕАД не изразява становище. Третото лице-помагач на ответника „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена в рамките на предвидения в закона преклузивен срок, от процесуално легитимирано лице и като такава е процесуално допустима. В производството по чл. 307 ГПК Върховният касационен съд проверява формалните критерии за допустимост на молбата за отмяна, които се ограничават до наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, правен интерес за страната, инициирала отмяната, съблюдаване на изискванията на чл. 260, ал. 1 ГПК за съдържанието и приложенията към молбата за отмяна и спазването на сроковете по чл. 305 ГПК. В случая тези предпоставки формално са налице, поради което молбата следва да бъде допусната за разглеждане по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение