Определение № 5449 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4484/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД срещу Определение № 3802/23.04.2025 г. на Административен съд (АС) – Пловдив, постановено по адм. дело № 549/2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД против мълчалив отказ на Държавен фонд „Земеделие“ да бъде изплатена сумата от 10 086,24 лв. по Заявление №11/565287/0567255 от 22.03.2024г., подадено от „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД, за предоставяне на „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, производството по делото е прекратено и „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД е осъден да заплати разноски по делото. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3, вр. чл. 236 АПК. Оспорва изводите на съда, че жалбата е подадена при липса на годен за оспорване акт, както и при липсата на правен интерес. Твърди, че съдът не е обсъдил доводите му за несеквестируемост на помощта. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за разглеждане на спора по същество. Частният жалбоподател се представлява от адв. Панов. Ответникът по частната жалба – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Ответникът се представлява от юрк. Недялкова. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение АС – Пловдив е установил следното от фактическа страна: „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД е земеделски стопанин по смисъла на §1, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Регистриран е под уникален регистрационен номер (УРН) 565287 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД е подал Заявление №11/565287/0567255 от 22.03.2024г. за предоставяне на държавна помощ по мерки „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за растениевъдство – за площ от 0,94 ха и зърнопроизводство – за площ 156,26 ха. На „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД е предоставен първи транш по заявените мерки за държавна помощ, в заявените размери и в определения за целта срок, съгласно „Указания за прилагане на държавна помощ“. Преведена е сума в размер на 16 810,40 лв. - разписка за извършено плащане №2000000409972619 от 09.05.2024г. Според “Указания за прилагане на държавна помощ“ втори транш се осъществява на основание подадените заявления от първи транш; срокът за частично плащане на помощта за втори транш е от 09.10.2024г., като срокът за доплащане на помощта за втори транш е до 30.11.2024г. и се допуска изплащане на помощта и след срока, при възникнали обстоятелства и казуси, които изискват извършване на допълнително обследване допустимостта за подпомагане на съответния бенефициер. Размерите на помощта за втори транш – частично плащане са: 756,00 лв./ха за “Растениевъдство“ и 60,00 лв./ха за “Зърнопроизводство“, а размерите на помощта за доплащане по втори транш са: 504,00 лв./ха за “Растениевъдство“ и 40,00 лв./ха за “Зърнопроизводство“. Съответно на това съдът е приел, че по подаденото от „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ заявление се следва общо помощ за втори транш (частично изплащане на помощта за втори транш + доплащане на помощта за втори транш) в размер на общо 16 810,40 лв. (0,94 ха * (756,00 лв./ха + 504,00 лв./ха) + (156,26 ха * (60,00 лв./ха + 40,00 лв./ха)), която помощ е платима до 30.11.2024г., освен ако не са възникнали обстоятелства и казуси, които изискват извършване на допълнително обследване допустимостта за подпомагане на “АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД. На 22.10.2024г. в ДФЗ е постъпила Покана с вх.№07-1200/21193#3, подадена от Д. П. С. - управител и едноличен собственик на капитала на „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД, с която се заявявало искане, в 7-дневен срок от получаване на поканата, да бъде изплатена на дружеството втори транш от полагащата се субсидия по Заявление №11/565287/0567255 от 22.03.2024г. В поканата е посочено, че след разговор по телефон със служител на ДФЗ, С. е научил, че някой е наложил запор на вземанията на „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД. Иска се да бъдат отменени действията по насочване на изпълнението срещу субсидията. Към същата са приложени решения на окръжен съд, както и банково извлечение за получен първи транш от заявлението за кандидатстване. Съдът е посочил, че от изложеното в жалбата, с която е сезиран, се установява, че „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД заявява, че на 27.11.2024 г. е получил частично плащане на държавна помощ втори транш в размер на 6 724,16 лв. По делото като доказателства са приети заверено копие на запорно съобщение с изх.№С240016-119-0036366 от 14.10.2024г., издадено от С. Т.-Янкова - публичен изпълнител в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив на Националната агенция за приходите (НАП), адресирано до ДФЗ, с копие до “АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД, по изпълнително дело №190790630 по описа на ТД – Пловдив на НАП за 2019г., във връзка с Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх.№С240016-022-0096807 от 14.10.2024г. (неприложено по делото), издадено от С. Т.-Янкова- публичен изпълнител в ТД - Пловдив на НАП, с което е наложен запор върху вземане на “АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД от ДФЗ в размер на 10 086,24 лв.; заверено копие на Разпореждане за изпълнение с изх.№С240016-009-0024354 от 14.10.2024г., издадено от С. Т.-Янкова - публичен изпълнител в ТД - Пловдив на НАП, с което разпореждане на ДФЗ се разпорежда в 3-дневен срок от получаването му да прехвърли запорираните суми в размер на 10 086,24 лв. по сметка на ТД – Пловдив на НАП; заверено копие на “ДНЕВЕН ОТЧЕТ – ИЗВЛЕЧЕНИЕ за дата 17.10.2024г.“, удостоверяващ направен превод от ДФЗ – Пловдив на сума от 10 086,24 лв. на НАП, с посочено основание 201543218 „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД; заверено копие на Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх.№С240016-024-0065004 от 17.10.2024г., издадено от С. Т.-Янкова - публичен изпълнител в ТД - Пловдив на НАП, с което постановление, на основание чл. 208, ал. 1 от ДОПК, се отменя запорът, наложен с ПНОМ с Изх.№С240016-022-0096807 от 14.10.2024г., поради плащане по УРН 565287, което е осъществено към ТД – Пловдив на НАП от ДФЗ; заверено копие на писмо с изх.№07-1200/21193#6 от 11.12.2024г. на изпълнителен директор на ДФЗ, адресирано до Д. П. С., представляващ „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД, с което се уведомява С., че подадената покана (Вх.№07-1200/21193#3 от 22.10.2024г.) и исканото с нея доброволно изпълнение на плащане по посоченото заявление (№11/565287/0567255 от 22.03.2024г.), както и исканата отмяна на обезпечителни мерки, не могат да бъдат изпълнени и не следва да бъдат вземани предвид от ДФЗ, тъй като същият по принцип (de jure) няма правомощие за отмяна на каквито и да било обезпечителни мерки, включително наложени от публичен изпълнител в частност. Съдът е посочил, че по делото не са ангажирани доказателства писмо с изх. №07-1200/21193#6 от 11.12.2024г. да е получено от „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД. При така установеното от фактическа страна съдът, след анализ на чл. 197, ал. 6, чл. 202, чл. 206, чл. 230 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК), от правна страна е приел, че още на 27.11.2024г. или преди крайния срок за частично изплащане на помощта за втори транш и за доплащане на помощта за втори транш (30.11.2024г.) от страна на ДФЗ е направено разпореждане с цялата сума (16 810,40 лв.), представляваща общо помощ за втори транш по Заявление №11/565287/0567255 от 22.03.2024г. По отношение на следващата се на „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД помощ, в размер на 10 086,24 лв., за която е установено, че е преведена на 17.10.2024г. по банкова сметка на ТД – Пловдив на НАП, съдът е посочил, че това е направено от ДФЗ в изпълнение на ПНОМ с изх.№С240016-022-0096807 от 14.10.2024г., на запорно съобщение с изх.№С240016-119-0036366 от 14.10.2024г., както и на Разпореждане за изпълнение с изх.№С240016-009-0024354 от 14.10.2024г. Тези актове на публичния изпълнител подлежат на самостоятелно обжалване и в самостоятелни производства, уредени от нормите на ДОПК, поради което не могат да бъдат обсъждани в рамките на настоящето производство, включително и направеното от жалбоподателя възражение, че заявената за предоставяне държавна помощ от негова страна представлява несеквестируемо вземане. Поради това е приел, че липсата на направено плащане на сумата от 10 086,24 лв. от ДФЗ на „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД след 30.11.2024г. не представлява „мълчалив отказ“ да бъде предоставена на дружеството държавна помощ в посочения размер по Заявление №11/565287/0567255 от 22.03.2024г. Определението е правилно. Фактическите установявания на съда не се оспорват от страните. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразния правен извод, че жалбата се явява подадена при липсата на годен за оспорване акт. Липсва твърденият мълчалив отказ на ДФЗ да одобри и да преведе, и сумата от 10 086,24 лв. на „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД. Тази сума е била одобрена за плащане на дружеството, но поради постъпил запор от ТД на НАП Пловдив, ДФЗ е нямал друга възможност освен да преведе сумата съгласно наложения запор. Неоснователно в частната жалба се твърди, че съдът неправилно е приел, че липсвал годен за оспорване акт. Съдът подробно и в съответствие с приложимото право е обосновал наличието на основанието по чл. 159, т. 1 АПК за недопустимост на жалбата, като към изводите му настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК и не следва да ги преповтаря. Противно на изложеното в частната жалба съдът е обсъдил довода на жалбоподателя относно несеквестируемостта, както частният жалбоподател сочи по: чл. 94, ал. 2 от ЗДБРБ 2024. На първо място чл. 94, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (ЗДБРБ за 2024 г.), е със друго съдържание, а и в същия липсва разпоредба в посочения от жалбоподателя смисъл. На второ място съдът правилно е приел, че тъй като актовете на публичния изпълнител подлежат на самостоятелно обжалване и в самостоятелни производства, уредени от нормите на ДОПК, в рамките на това съдебно производство не може да бъде обсъждано направеното от жалбоподателя възражение, че заявената за предоставяне държавна помощ от негова страна представлява несеквестируемо вземане. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение