Определение № 8450 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7367/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Л. А. от гр. Асеновград, чрез пълномощника адвокат В. Вълчев срещу Определение № 8322 от 08.07.2026 г., постановено по по адм. д. № 2101/2026 г. на Административен съд - Пловдив, с което е оставено без уважение искането на Р. Л. А., гр. Асеновград, [улица], за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000972/29.06.2026г. на Полицейски инспектор Х. Иванов към ОД на МВР – Пловдив, сектор "Пътна полиция". По подробно изложени съображения за неправилност на обжалваното определение се иска неговата отмяна и спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество частната жалба е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Административният съд е сезиран с жалба на Р. Л. А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000972/29.06.2026г. на полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "аа" от ЗДвП e приложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 1 месец. Органът е приложил мярката, след като е установил, че на 26.03.2026 г. Р. А. е управлявал МПС със скорост 176 км/час, при максимално разрешена скорост за движение извън населеното място от 90 км/час, с което е нарушил чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. На 29.06.2026 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение и на същата дата е издадена и връчена оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ. Жалбоподателят е отправил с жалбата искане по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането поради отсъствието на доказателства за съществуваща възможност предварителното изпълнение да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на заповедта, както и липса на твърдения в тази насока. Посочено е, че преценката за баланс между предпоставки за прилагане нормата на чл.166, ал.4 вр. с ал. 2 АПК и охраняваните интереси с допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, ориентира към превес на защита на обществения интерес от недопускане на превишена скорост по пътищата, отворени за обществено ползване. Определението е недопустимо по следните съображения: Целта на защитата по чл. 166, ал. 2 АПК срещу предварителното изпълнение на административния акт е да се предотврати непропорционално засягане на права и законни интереси на адресата на акта и да не настъпят за него значителни или трудно поправими вреди до влизане в сила на решението по спора. Защитата е допустима тогава, когато органът, въпреки допуснатото предварително изпълнение, все още не е пристъпил към изпълнението и въпросът по законосъобразността на обжалвания административен акт не е решен с влязъл в сила съдебен акт. В ЗППАМ изрично е посочено, че се отнема временно СУМПС на водача. Видно от разпоредителната част на акта ПАМ е приложена до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 1 месец, т.е. административният акт има максимален срок на действие от 1 месец. Актът е издаден и връчен на 29.06.2026 г. Следователно началото на действието му е започнало на 29.06.2026 г., а срокът на действие е изтекъл на 29.07.2026 г. Към момента на произнасянето на първоинстанционния съд (08.07.2026 г.) и на подаване на частната жалба (14.07.2026 г.) този срок не е бил изтекъл, но към датата на образуване на настоящото дело (30.07.2026 г.) срокът на действие на мярката вече е бил изтекъл. Волеизявлението на административния орган засяга неблагоприятно иницииралото първоинстанционното производство лице, чието СУМПС е временно отнето, поради което към момента на сезиране на Административен съд - Пловдив с жалба срещу административния акт, искането е имало предмет. След като е преустановено действието на мярката, към момента на образуване на производството пред настоящата съдебна инстанция искането за спиране на изпълнението й е останало без предмет, обуславяйки недопустимост на съдебния контрол. Последващото отпадане на предмета на искането е процесуална пречка за произнасяне на съда по неговото същество. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде обезсилено, искането за спиране да се остави без разглеждане и производството по искането за спиране да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение