Определение № 1086 от 26.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 431/2024 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 197/10.01.2024г. на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД срещу определение № 692 от 12.12.2023г. по в.гр.д. № 261/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е изменено решение № 155 от 10.08.2023г. по делото в частта на разноските и жалбоподателят, заедно със ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, е осъден да заплати на адв. Е. Д. допълнително сумата от 2 620 лева (или общо 4 650 лева) адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за осъщественото от нея процесуално представителство на С. Д. Д. във въззивното производство. С решението от 10.08.2023г. на въззивния съд е било потвърдено решението № 88 от 22.02.2023г. по гр.д. № 10/2022г. на Окръжен съд – Велико Търново за присъждане на С. Д. Д., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, на сума от 50 000 лева (или общо 88 000 лева обезщетение), съответно е била приета за неоснователна въззивната жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД срещу първоинстанционното решение в частта на присъдените над 38 000 лева до 88 000 лева обезщетение, при претендирани и присъдени от първоинстанционния съд 100 000 лева. С обжалваното определение по чл. 248 от ГПК въззивният съд е приел, че от адвокат Д. е било осъществено безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА съгласно сключен със С. Д. Д. договор. Доколкото обжалваемият интерес на ответниците (жалбоподателят и другото присъединило се към въззивната жалба застрахователно дружество) е бил 62 000 лева, а жалбата е била уважена за сума от 12 000лева, то минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за един адвокат, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на приключване на устните състезания, възлиза на 4 650 лева. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност на определението на Апелативен съд – Велико Търново. Адвокатът не е извършил действия по чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., а именно подаване на отговор на въззивната жалба. Такъв отговор не е изготвен и подаден по делото. Процесуалното представителство се е изчерпвало с явяване в открито съдебно заседание и изразяване на становище по подадената жалба. Адвокатът следва да получи възнаграждение само за действия, които е извършил за клиента си. Щом за изготвяне на писмено становище (отговор) следва да се дължи ¾ от възнаграждението, изчислено спрямо материалния интерес, за явяване в едно заседание следва да се определи адвокатско възнаграждение, ненадвишаващо ¼ от дължимото при определения материален интерес. С подаден отговор адв. Е. Д. оспорва жалбата. Счита, че не би могло да се приеме, че при неподаване на отговор на въззивната жалба следва да се приеме, че е налице непълно процесуално представителство. Подаването на отговор по въззивнаат жалба не е задължително. Всеки процесуален представител избира как да защитава клиента си. От адвоката е била изготвена писмена защита. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. Жалбата на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД се основава на единственото оплакване, че от адв. Е. Д. не е подаден отговор на подадената от дружеството въззивна жалба. Тя единствено се е явила в проведеното на 11.07.2023г. открито съдебно заседание пред въззивния съд. Оплакването е неоснователно. Действително от името на ищцата и въззиваема страна С. Д. Д. не е бил подаден отговор на въззивната жалба, но в последствие в проведеното открито съдебно заседание адвокатът е представил писмени бележки, приети и приложени от въззивния съд по делото. Представянето на писмена защита по чл. 149, ал. 3, вр. чл. 273 от ГПК имплицитно включва в себе си и отговор на въззивната жалба. Същевременно приемането на писмената защита от въззивния съд, на което жалбоподателят не е възразил, потвърждава косвено, че делото е съставлявало фактическа и правна сложност. Воден от горното съдът