Определение № 1095 от 26.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 611/2024 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1, вр. ал. 1, т. 2 и чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД срещу определение № 756 от 11.12.2023г. по в. гр. д. № 46/2022г. на Окръжен съд - Шумен, с което е допълнено разпореждане № 132/10.04.2023г. по същото дело в частта му за разноските, като дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на „РВЦ“ ООД разноски в размер на 2000 лева за изготвяне на отговор и процесуално представителство по подадената от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД касационна жалба. Частният жалбоподател твърди, че по молбата по чл.248 ГПК е следвало да бъде образувано отделно съдебно производство, като определението е постановено при „груби процесуални и материалноправни нарушения на съдебното производство, които го правят изначално нищожно“. Недопустимо е да се допълва един съдебен акт с друг вид съдебен акт, като разпореждането не е акт на правораздаване, а на администриране. Сочи се, че жалбоподателят е лишен от правото на отговор по чл.250 ГПК, като това от своя страна го е лишило от възможността да оспори размера на адвокатския хонорар от 2000 лева, „който не само е прекомерен по размер, но е определен в грубо нарушение на чл.11 от Наредба №1/2004г. на ВАС, предвиждащ минимален размер от 400 лева“. Иска се определението да бъде прогласено за нищожно. Ответникът по частната жалба, „РВЦ“ ООД твърди, че обжалваното определение е правилно. Сочи, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба са съобразени с материалната и правна сложност по делото, поради което не са прекомерни. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна. С определение № 719/2.10.2023г. по ч.т.д. № 1461/2023г. на II т.о. на ВКС е потвърдено разпореждане № 132/10.04.2023г. по гр. д. № 46/2022г. на Окръжен съд - Шумен, с което е върната касационната жалба на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, поради окончателния характер на въззивното решение. С определение № 718 от 02.10.2023г. по ч.т.д. № 1460/2023г. на II т.о. на ВКС е прогласена нищожността на определение № 374/05.06.2023г. по в.т.д. № 46/2022г. на ОС – Шумен, поправено с определение № 421/21.06.23г. по същото дело, с което окръжният съд в едночленен състав се е произнесъл по молбата по чл.248, ал.1 ГПК на „РВЦ“ ООД за допълване на разпореждане № 132/10.04.2023г. по гр. д. № 46/2022г. на Окръжен съд – Шумен (с което е върната касационната жалба на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД) в частта за разноските, като делото е върнато от ВКС на ОС-Шумен за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК с ново определение в законен състав от трима съдии, в който участие не може да вземе постановилият нищожното определение съдия. С определение № 756 от 11.12.2023г. по в. гр. д. № 46/2022г. на Окръжен съд – Шумен в тричленен състав, в който не участва съдията, постановил, обявеното за нищожно разпореждане, е допълнено по чл. 248 ГПК разпореждане № 132/10.04.2023г. по същото дело в частта за разноските, като дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на „РВЦ“ ООД разноски в размер на 2000 лева за изготвяне на отговор и процесуално представителство по подадената от Електроенергиен системен оператор“ ЕАД касационна жалба. Определението по чл. 248, ал.1 ГПК е правилно. На първо място, молбата по чл.248 ГПК се разглежда в същото дело, по което е постановен актът, чието изменение или допълване в частта за разноските се иска, поради което и при повторното произнасяне по молбата по чл.248 ГПК, по нея не се образува ново дело. Неоснователно е и оплакването, че допълване по чл.248 ГПК на разпореждането в частта за разноските не може да се извърши с определение, с оглед приложение на правилата за определението по отношение на тези за разпорежданията. Безпредметно е и позоваването от жалбоподателя на разпоредбите на чл.250 ГПК, тъй като съдът не е бил сезиран с такова искане, нито има произнасяне на съда по реда на чл.250 ГПК. Допълване по реда на чл.250 ГПК се извършва само по искане на страна по отношение на постановеното решение, когато няма произнасяне по част от предмета на делото - спорното материално право, какъвто не е настоящият случай. Съдът е сезиран не с молба по чл.250 ГПК, а с молба по чл.248, ал.1 ГПК на „РВЦ“ ООД – вх. № 2178/25.04.2023г. за допълване на разпореждането за връщане на касационната жалба в частта за разноските, която молба е била и предмет на произнасянето му с обжалваното в настоящото производство определение. Молбата по чл.248, ал.1 ГПК на „РВЦ“ ООД, администрирана с разпореждане на съда от 25.04.2023г., е връчена на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД на 15.05.2023г., като последният е депозирал отговор на същата на 22.05.2023г., в който заявява, че не може да подаде отговор на молбата, защото не е приложено разпореждането на съда от 25.04.2023г. От съдържанието на призовката е видно, че на страната е съобщено, че съгласно разпореждане на съда от 25.04.2023г. по в.гр.д. № 46/2022г., постановено от ОС-Шумен, на основание чл.248, ал.2 ГПК, съдът изпраща приложен препис от молба с приложени доказателства вх. № 2178/25.04.2023г за отговор в едноседмичен срок. От делото се установява, че разпореждането на съда от 25.04.2023г. е за изпращане на препис от молбата по чл.248, ал.1 ГПК на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок от съобщението, в изпълнение на което молбата по чл.248, ал.1 ГПК, ведно с приложенията към нея, е надлежно връчена на насрещната страна, като на същата е указан и срока за отговор. Последната не е упражнила правото си на отговор на молбата по чл.248, ал.1 ГПК в законоустановения срок, като съдът не е допуснал процесуално нарушение, което да е възпрепятствало правото й на защита в производството по чл.248, ал.1 ГПК, вкл. да наведе възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Доколкото липсва надлежно сезиране на окръжния съд относно въпроса за прекомерността на размера на заплатеното на адвоката възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото, същият не може да бъде предмет на разглеждане и в настоящото производство. Не е налице твърдяната от жалбоподателя нищожност на атакувания акт, тъй като той е постановен в рамките на правораздавателната власт на съда, в законен състав, в писмена форма и е подписан, а волята на съда не е неясна или неразбираема. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Въпреки изхода на спора, на ответника по частната жалба не могат да бъдат присъдени разноски за производството по чл.248, ал.3 ГПК, тъй като не са представените доказателства за направени разноски от страната за настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд