Определение № 356 от 11.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1715/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Й. К. М. с искане за отмяна на решение от 05.03.2013 г. по гр. дело № 14538/2010 г. на СГС /Софийски градски съд/. С молбата за отмяна, допълнена с молба от 02.09.2020 г., се твърди наличието на основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5, 6 и 7 ГПК. Молителят е посочил, че на 09.05.2019 г., след извършване на устна справка по ЕГН, упълномощен във връзка с други дела, негов процесуален представител е установил, че е постановено решение по гр. дело № 14538/2010 г. на СГС. Молителят представя подадена в [община] адресна карта, съгласно която, считано от 2007 г. е променил местожителството си в Украйна, [населено място], [улица], [жилищен адрес] като твърди, че това е настоящият му адрес, а постоянният му адрес е в България, [населено място] ,[жк], [жилищен адрес] вх. „...“, ет. ..., апартамент № .... Твърди, че при изпращането на преписа от исковата молба, съдът е извършил нарушение на процесуалните правила ( чл. 32, вр. с чл. 33 от КМЧП, Регламент ЕО № 1393/2007 г., Конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела и Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна, в сила от 29.12.2005 г.). Страната поддържа, че изложените обстоятелства са довели до невъзможност да участва лично по делото и до незаконосъобразното назначаване на особен представител, който да го представлява. В допълнение посочва, без да представя по делото, заключение на Генералния адвокат г-жа J. K., представено на 26.04.2012 г. по дело C-619/10 – Производство при отсъствие на ответник, като във връзка с него твърди наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение по допустимостта на молба за отмяна приема следното: С оглед изложените твърдения и представените писмени доказателства, правната квалификация на молбата за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Същата се явява процесуално допустима като подадена в предвидения от законодателя тримесечен преклузивен срок. ВКС констатира, че решението, чиято отмяна се претендира е било предмет на разглеждане от САС /Софийски апелативен съд/, който с решение № 2421 от 18.10.2018 г. по гр. дело № 1176/2018 г. е потвърдил решението на СГС. Доколкото изложените твърдения по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК пренасят основанието за отмяна и към производството по Глава двадесета ГПК, предвид реализиране на същата процедура по призоваване на молителя и във въззивното производство, поддържаното основание за отмяна засяга и въззивното решение, което следва да намери приложение в искането, изложено в молбата за отмяна. Молбата в частта й, с която се претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, не подлежи на разглеждане, тъй като твърденията не обективират елементи от фактическия състав на нормата. Липсата на конкретни и надлежни твърдения по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, във връзка с наличието на окончателно съдебно решение на Европейския съд по правата на човека, с което да е нарушена КЗПЧОС, е достатъчно основание молбата за отмяна да бъде приета за недопустима в тази й част, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГКТК на ВКС. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение