Определение № 1484 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 264/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „Лено“ АД, [населено място] срещу определение № 2916 от 22.11.2023 г. по в.гр.д. № 1488/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в определение №1117 от 02.05.2023г., постановено по същото дело. Ответната страна – П. Г. М., чрез пълномощника си – адв. Д. Т. е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното: С определението, предмет на обжалване в атакуваната част, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение №117от 02.05..2023г. като е осъден „ Лено“ АД да заплати на П. М. разноски за въззивното производство в размер на 1476.76 лв. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че молбата е основателна, с оглед развитите в определението по чл.248,ал.1 ГПК мотиви относно дължимостта и размера на разноските, които е следвало да се присъдят в полза на М. и липсата на диспозитив отразяващ тези мотиви. Определението в обжалваната част е правилно. Първото оплакване на жалбоподателя е свързано с доводи за недопустимост на обжалваното определение, чрез извършена преценка за неспазени срокове за подаването на сезиращата съда молба и съответно за нейната редовност- все обстоятелства,чиято преценка е изцяло в дискреция на сезирания съд. Основният аргумент на жалбоподателя е свързан с това, че страната следвало да подаде частна жалба срещу определението, с което по реда на чл.248,ал.1 ГПК е допълнено решението по делото, а не молба по чл.247 ГПК, като недопустимо съставът бил изменил решението не по ред, определен процесуално за такова изменение. Или страната счита, че поставеното по реда на чл.248,ал.1 ГПК определение за изменение на решението в частта за разноските, може да бъде атакувано единствено по реда на инстанционния контрол, като депозираната в тази връзка молба по чл.247 ГПК била недопустима а оттам и постановения и обжалван съдебен акт. Макар и правно необосновано страната да е сочила и очевидна неправилност – основание за допускане на акта до касационно обжалване, който е обжалван по реда на 274,ал.2 ГПК и съответно неотносим, касаторът е свързал тези доводи и с оплакването си, че съдът с постановеното определение по чл.248,ал.1 ГПК не бил формирал каквато и да било воля за дължимост на присъдените разноски, като още веднъж е подчертано, че е недопустимо по реда на чл.247,ал.1 ГПК да бъде изменяно решението в частта муза разноските. Доводите са фактически и правно необосновани.. Както правилно е отбелязал и въззивният съд, определението с което е допуснато изменение на решение №26119/22г. постановено по делото в частта му за разноските е съобщено на П. М. на 23.05.2023г. На 30.05.23г. в срока по чл.247 ГПК е постъпила молба за поправка на допусната в това определение очевидна фактическа грешка. Постъпила е и втора молба, в която се е искало да бъде постановен диспозитив за присъждане разноски в полза на М. за въззивното производство. След проведено производство от състава на въззивният съд за уточняване на какво основание се иска промяна в определението, страната е заявила, че поддържа молбите си по чл.247 и чл.248 ГПК. При това положение и след като е бил сезиран, правилно въззивният съд се е произнесъл по тези искания, като произнасянето му не е въпрос на допустимост, а на основателност на така поддържаните искания, тъй като правната квалификация на искането е действие на съда по приложение на закона и същият не следва да се съобразява с квалификацията дадена от страната. Правилно е била разгледана молбата по чл.247 ГПК. Искането по чл.248 с обжалваното определение е оставено без разглеждане. Т.е. изцяло съобразно оплакванията на жалбоподателя, съдът е съобразил, че по този ред не може да бъде изменено вече постановеното определение по чл.248, ал.1 ГПК, като в тази част и определението му не е било обжалвано. Правилността на определението в обжалваната част се обосновава от изричните мотиви на поправеното определение, с което съдът / доколко правилно това не е предмет на производството по чл.247 ГПК/ е обосновал изрична дължимост на разноски в полза на М. за въззивното производство в размер на 1476.76лв., като за разликата до 2035лв. е извършена преценка за неоснователност на молбата. По тези фактически и правни констатации липсва диспозитив, какъвто съвсем правилно е постановен с обжалваното определение, тъй като така се дефинира производството за поправка на очевидна фактическа грешка. Формираната воля на съда в мотивите следва да намери отражение в диспозитива без да се обсъжда правилността на постановения съдебен акт. Ето защо фактически невярно е твърдението н жалбоподателя, че не е формирана такава воля, след като в определението по чл.248,ал.1 ГПК се съдържат изрични и нарочни мотиви за производството пред въззивната инстанция с обосноваване на размер, различен от претендирания, в какъвто смисъл е следвало да бъде постановен и диспозитив с присъждане в една част и оставяне без уважение в друга. Следователно, правилно съдът по реда на чл.247 ГПК е отстранил явната фактическа грешка, поради което неговото определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение