Решение № 640 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2423/2008 г.

Решение № 640 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2423/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 ат ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Н. А., С. Д. П. и М. Д. П. против решение № 35/19.02.2008 г., постановено по гр.д. № 389/2007 г. на Габровски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 156 от 13.01.2006 г. по гр.д. № 276/2004 г. на Д. РС. С последното е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от Н. Г. Д., Ц. Н. П., М. Д. П., М. И. П., Р. Н. А., С. Д. П., Ц. И. Х. против Б. И. М., И. И. М. и Е. Д. С. за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху УПИ * от кв. ** по плана на с. "Ц", общ. Дряново с площ 690 кв. м. и на УПИ * от кв. ** по плана на същото село с площ 700 кв. м.

С определение № 9-16/2008 г. от 25.07.2008 г., постановено в производството по чл. 288 от ГПК, съдът допусна касационна проверка на обжалваното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като прие, че с касационната жалба е повдигнат следния правен въпрос: как се легитимират като собственици лицата, на които е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници с решения на ПК по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ в редакцията на тази норма до изменението й през 1995 г. /ДВ бр. 45/1995 г./ и какво значение има удостоверението по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, когато то е издадено по-късно - след издаване на тези решения, предвид по-късното изготвяне на скиците по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за имотите в строителните граници на населеното место. По този въпрос, ВКС не се е произнасял категорично, но в някои решения приема, че при липса на скица към решенията на ПК, иск по чл. 108 от ЗС е преждевременно заведен без да разграничава времето на издаване на решенията и редакцията на правната норма на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, при действието на която е издадено.

Касаторите навеждат като основания по чл. 281 от ГПК нарушение на материалния закон - чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ в редакцията, действала към момента на постановяване на решението, нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата относно правото им на собственост и необоснованост на изводите, че с представените решения на ПК не те могат да се легитимирам като собственици.

Ответниците по касация оспорват жалбата, като излагат съображения за неоснователност на доводите в нея. Считат, че изводите на съда са съобразени с материалния закон - чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ и с доказателствата по делото, поради което са обосновани, а те ползват имота на правно основание - договор за замяна с общината.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания, поставения съществен материално правен въпроси данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Габровски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че ищците са наследници на братя Д, на които с решения № 2* т. 15, решение № 2* т. 19 и решение № 2* и трите от 08.03.1993 г. по различни преписки са признати за възстановяване и възстановени в съществуващи реални граници три имота от съответно 0,4 дка., 0,5 дка и 0,5 дка, индивидуализирани само по местност - в строителните граници м. "Д", за които не са посочени граници /съседи/ или номер по кадастрален план. Съдът е приел, че ищците не се легитимирам като собственици с тези три решения от 1993 г. По делото е представено удостоверение № 1183/18.11.1999 г. по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ от 1999 г., в което е посочено, че на името на тримата братя - наследодатели е записан в разписната книга към плана от 1973 г. имот от кв. , целия с площ 1990 кв. м., от които могат да бъдат възстановени 1696,50 кв. м., защото останалата част попада под реализирана улица. Към това удостоверение е приложена скица, издадена от техническата служба към общината, в която графично е показана площта, за която е дадено становище, че може да се възстанови, но в нея е отбелязано, че не може да служи за издаване на констативен нот. акт. Поземлената комисия, респективно ОСЗГ не е издала последващо решение въз основа на това удостоверение и скица, а в хода на делото е представено у-ние № 416/15.10.2001 г., подписано от председателя на ПК, в което сочи, че имотите, описани в решения № 2* т. 15, решение № 2* т. 19 и решение № 2* и трите от 08.03.1993 г. са идентични с парцели *- и **- от кв. показани в скицата и удостоверението по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че тези доказателства не могат да допълнят липсващите граници в решението на ПК. Прието е, че доказателствата, на които се позовават ищците преди образуване на ТКЗС - спогодба от 1940 г. и емлячния регистър от 1949 г. не съдържат описание, от което да може да се направи извод за идентичност с процесните два парцела, единият от които е застроен. За липсата на идентичност, съдът се е позовал на заключенията на СТЕ, която установява, че в спогодбата от 1940 г. липсва имот, който да е идентичен с трите имота, описани в решението на ПК, защото не съвпада нито по площ /общо за трите имота/, нито по местност. За да отхвърли иска, въззивния съд е изложил съображения и относно пасивната легитимация на ответниците, като е приел, че те ползват двата УПИ, които са отредени за имот на правно основание - договор за замяна с общината от 22.04.1977 г. сключен с наследодателя им по реда на чл. 137 от НДИ, след като имотите са включени в регулацията през 1973 г. Жалбата на ищците против отказа за отмяна на отчуждаването по ЗВСНОНИ по ЗПИНМ, ЗТСУ. е отхвърлена с влязло в сила решение по адм.д. № 272/1993 г. на Габровски ОС поради това, че няма данни за отчуждаване от ищците на двата УПИ.

Решението е правилно.

С нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ в редакцията, публикувана в ДВ, бр. 28 от 1992 г. е определено само правомощието на административния орган общинската поземлена комисия да се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на заявлението за възстановяване на собствеността. Изисквания към съдържанието на това решение не са посочени тук, а е приета нова разпоредба 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ - ДВ, бр. 34 от 1992 г.), която изисква в решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници да се опише размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Тази редакция е действала към момента на постановяване на трите решения на ПК от 08.03.1993 г., поради което тя определя изискванията, на които следва да отговаря съдържанието им. В тези решения обаче не са описани граници на имотите, за които се възстановява правото на собственост в съществуващи реални граници, поради което реституцията не е настъпила към 08.03.1993 г. Действащата към тази дата редакция на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ не съдържа изискване за прилагане на скица към решението за възстановяване в съществуващи реални граници, но липсата на граници на имотите, които се реституират не може да бъде преодоляна с издаването по-късно на у-ние и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Касае се за нормативно определено необходимо съдържание на административен акт, което може да бъде допълнено само с друг административен акт, какъвто характер нямат посочените писмени доказателства. Въз основа на скицата и удостоверението по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ нормата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ предвижда ОСЗГ да издаде решение, с което индивидуализира възстановения имот. Това решение има конститутивно действие относно обособяването на обекта на реституция

Л. на необходими елементи от задължителното съдържание на административния акт е пречка той да породи действие. Тъй като най-важния индивидуализиращ белег на недвижимите имоти са границите им и евентуално сигнатурата /номерацията/ по съответния план, не посочването им в решението на ПК е пречка то да породи конститутивното си действие, изразяващо се в обособяване на обекта на реституция. По тези съображения, като е приел, че ищците не се легитимират като собственици с трите решения на ПК, на които се позовават, въззивния съд е приложил точно материалния закон - чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в редакциите им, действали към издаване на тези решения. Този извод е съобразен с доказателствата и е обоснован и въз основа на него правилно е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС.

Щом за ищците не е настъпило конститутивното действие на възстановяване на собствеността и те не се легитимирам като собственици на претендираните от тях два парцела нито по ЗСПЗЗ нито по ЗВСНОНИ по ЗПИНМ, ЗТСУ, то придобивното основание на ответниците - договор за замяна, сключен между наследодателя им и общината не е отречено. Решението по адм.д. № 272/1993 г. на Габровски ОС, с което е отхвърлена жалбата на ищците против отказа за отмяна на отчуждаването няма сила на присъдено нещо по отношение на не участвалите в производството по постановяването му ответници. Неговият диспозитив не създава сила на присъдено нещо по отношение на ответниците, че имота не е бил държавен, защото държавата може да придобива право на собственост не само на основание отчуждаване, а например на основание чл. 6 от ЗС в първоначалната му редакция от 1951 г.

По отношение замяната, извършена по реда, предвиден в чл. 137 от НДИ, въззивния съд неправилно е приел, че за нея е неприложим чл. 10, ал. 13 от зспзз. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 6/2005 на ОСГК на ВКС, т. 2 под тази хипотеза попадат всички форми на правомерно прехвърляне на право на собственост на трети лица от ТКЗС, или държавни и общински органи на трети лица. Текстът на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ е приложим фактически за незастроените имоти, тъй като тези, върху които е налице хипотезата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ - да са изградени законно сгради, или законно разрешения строеж върху тях да е започнал към - 01.03.1991 г. не подлежат на реституция. В конкретния случай в парцел ** от кв. е изградена постройка. За нея е издадено строително разрешение № 118/17.04.1986 г. и протокол за строителна линия № 3/20.04.1986 г., поради което тя се явява законно построена. Обстоятелството, че строителните книжа се отнасят за парцел **, а сградата е изградена за парцел ** сочи на допусната техническа грешка, защото местонахождението на сградата съвпада с определеното й местоположение в протокола за строителна линия. Следователно за застроения УПИ * е неприложима нормата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, поради това, че той не подлежи на реституция на осн. чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ За незастроения УПИ * от кв. не е налице това изключение, но тъй като за да се реституира имота, ищците следва да докажат правото си на собственост, което по изложените по-горе съображения съдът приема, че не са направили, и за този парцел **е може да се уважи иска по чл. 108 от ЗС. Неоснователно е позоваването на касаторите на протокола от 1940 г. На него ищците се позовават за първи път в касационната жалба и е приложен по делото като част от преписката пред ПК не ги легитимира като собственици, защото нито един от имотите, описани в него не се отнася за имот до училището. Не оспореното заключение на СТЕ също установява, че никой от имотите в спогодбата не може да бъде индивидуализиран като терен, който е бил заснет с пл. № * за който са отредени парцели * и ** по плана от 1973 г.

Или в обобщение, наведените в касационната жалба основания за касационна проверка не са налице. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение