Определение № 9426 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9290/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Р. И. Г. против Разпореждане № 5928 от 01.07.2025 г., постановено по адм. дело № 835/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба с вх. № 10883/30.06.2025 г. против Определение № 4915 от 30.05.2025 г., постановено по адм. дело № 835/2025 г. по описа Административен съд – Пловдив, и искането ѝ за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ. В частната жалба по подробни съображения се оспорва обжалваното разпореждане. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадено срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от страна, за която актът е неблагоприятен, и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С Определение № 4915 от 30.05.2025 г., постановено по адм. дело № 835/2025 г. по описа Административен съд – Пловдив, е оставена без разглеждане жалбата на Р. И. Г. в частта ѝ против Решение № 32/15.08.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив и производството по делото е било прекратено. С частна жалба Г. е оспорила горепосоченото определение. Първоначално частната жалба е подадена във Върховен административен съд, който с Разпореждане от 23.06.2025 г. е изпратил същата на Административен съд - Пловдив по компетентност. За да остави без разглеждане жалбата против оспореното съдебно определение Административен съд - Пловдив е счел, че жалбата е подадена един ден след изтичане на предвидения в чл. 230 от АПК 7-дневен срок за оспорване. При тези съображения първостепенният съд е приел, че частната жалба е просрочена и на основание чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 230, чл. 231 и чл. 236 АПК е оставена без разглеждане. Във връзка с гореизложеното без разглеждане е оставено и искането на жалбоподателката за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. Така постановеното разпореждане е правилно. Видно от доказателствата по делото препис от Определение № 4915 от 30.05.2025 г., постановено по адм. дело № 835/2025 г. по описа Административен съд – Пловдив, е връчен лично на Р. Г. на 10.06.2025 г. Жалбата срещу определението, с която е сезиран съдът, е изпратена по пощата на 18.06.2025 г., видно от приложения към нея пощенски плик. Правилен в тази връзка е изводът на съда, че частната жалба е подадена един ден след изтичане на предвидения в чл. 230 от АПК преклузивен 7-дневен срок за оспорване. Като е съобразил изложеното и е формирал извод за подаването на жалбата извън срока по чл. 230 АПК, съставът на Административен съд - Пловдив е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила, тъй като не страда от релевираните с частната жалба пороци. С оглед на горното определението е правилно и в частта, с която е оставено без разглеждане искането на жалбоподателката за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. Що се касае до изложените в частната жалба аргументи, следва да се подчертае, че родовата подсъдност на делата е изрично уредена в нормите на ДОПК и АПК, тя не може да бъде подменяна. Изрична е и законовата регламентация в АПК относно администрирането на жалбите до съда. Съобразно именно същите е процедирано в случая. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,