Определение № 627 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 210/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на министъра на културата, представляван от гл.юрк. Ничева, против определение № 10275/20.11.2025 г., постановено по адм. дело № 463/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му с искане за прогласяване нищожността на Разрешение за строеж /РС/ № 178/02.12.2022 г., издадено от главния архитект на Община Созопол и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради несъобразяване нормите на чл.14,ал.1,т.14 и чл.2а, ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ във връзка с изясненото по делото обстоятелство, че в имота са открити археологически културни ценности. Иска се отмяна на определението със законните последици. Ответниците главен архитект на Община Созопол и К. Д. М., в писмени възражения, оспорват частната жалба и изразяват становища за законосъобразност на определението като молят за оставянето му в сила. Претендират разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не обосновава правен интерес от оспорване на разрешението за строеж в нито една от хипотезите по чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Прието е, че министърът на културата се позовава в жалбата си на неспазване на административнопроизводствените правила при издаване на процесното РС досежно липсата на съгласувателно становище относно техническия проект в част Конструкции, но не сочи да е носител на вещни права от вида на визираните в чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Следователно няма правен интерес от оспорването, предвид липсата на която и да е от хипотезите на чл.149, ал.2 от ЗУТ, независимо от изразеното становище в приложените прекратени прокурорски преписки. Обжалваното определение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че за жалбоподателя пред първата съдебна инстанция министър на културата не е налице правен интерес от оспорването с искане за прогласяване нищожността на РС № 178/02.12.2022 г. на главния архитект на Община Созопол, с което е разрешено на К. Д. М. да извърши строеж на двуетажна жилищна сграда и едноетажна пристройка тераса в [УПИ], кв.32 по плана на гр.Созопол. С оглед вида на разрешения строеж – основна реконструкция на полуразрушена сграда – паметник на културата, правилен е изводът на съда за приложимост на хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, която е специална и се прилага приоритетно спрямо общата норма на чл. 147 АПК. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ надлежно легитимирани да оспорят разрешение за изграждане на нов строеж са единствено изчерпателно изброените в закона лица и това са: възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, в който ще се строи, лицето, което има право да строи в този имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята. Жалбоподателят не установява да е носител на вещни права върху [УПИ] / имот с [идентификатор] по КК на гр.Созопол/, поради което не попада след посочените в закона лица, притежаващи изискуемата активна процесуална легитимация за оспорване валидността на процесното РС. Следователно както правилно е приел административният съд жалбата се явява процесуално недопустима. Останалите хипотези чл. 149, ал. 2, т. 2 – т. 4 ЗУТ са неприложими, поради което правилно не са обсъдени от съда. Неоснователно е възражението по частната жалба за приложимост на специалния режим, визиран в нормите на чл.14,ал.1,т.14 и чл.2а, ал.1 от ЗКН, тъй като проведеното спасително теренно археологическо проучване е извършено две години след влизане в сила на РС /2024г./ и вследствие на него са задвижени съответните процедури по ЗКН. При така изложеното и като съобрази, че оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на К. Д. М. следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на 600 лева /306,78 евро/,договорено и заплатено по приложения Договор за правна защита и съдействие от 19.12.2025г. Ответникът главен архитект на Община Созопол не установява реално направени в настоящата инстанция разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение