Решение № 69 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 830/2010 г.

Решение № 69 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 830/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на М. М. К., С. К. К. и В. К. С., чрез пълномощника им адвокат Н. Т., против решение № 197 от 18.02.2010 г., постановено по гр. д. № 1937 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Варна, с което е оставено в сила решение № 2369/16.07.2009 г. по гр. д. № 9707/2006 г. на Районен съд-Варна, ХII състав за уважаване на предявения от С. Г. П., П. Г. П., И. Й. М., Г. Й. И., Д. И. Д. и Т. И. Д. против М. М. К., С. К. К., В. К. С. отрицателен установителен иск за установяване, че ответниците не са собственици на реална част с площ от 286 кв. м. от ПИ № 2571.121 по кадастралната карта от 2008 г. /съответстващ на ПИ № 344 по П. на КК "Ч." от 2008 г./, при посочени граници на реалната част и индивидуализация по скицата на в. л. К. на лист 54 от въззивното дело, която е неразделна част от решението. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на изводите на въззивния съд относно приложното поле на § 4и ПЗР ЗСПЗЗ и за правното значение на неподписването на протокола, обективиращ решението за предоставяне правото на ползване от председателя на ИК на ОНС, както и за допуснато съществено процесуално нарушение, поради необсъждане на всички доказателства относно индивидуализацията на имота, предоставен за ползване и необсъждане възражението за придобивна давност. Ответниците по касационната жалба С. Г. П., П. Г. П., И. Й. М., Г. Й. И., Д. И. Д. и Т. И. Д. оспорват същата, като претендират възстановяване на направените разноски, а Ф. Т. С. не е изразил становище. С определение № 1121 от 29.11.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса допустимо ли е да се уважи иск, основан на твърдения за пороци при предоставяне на правото на ползване на ползувател, ако това му право не е било оспорено по реда на § 4и ПЗР ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по § 35 ЗИД ПЗР ЗСПЗЗ /ДВ бр. 97/98 г./. По поставения въпрос вече са постановени решения по чл. 290 ГПК, тълкуването, в които се възприема и от настоящия състав на ВКС. С решение № 462 от 19.10.2010 г. по гр. д. № 844/2009, ВКС, II г. о. е прието, че по реда на § 4и, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ се разрешава спор между лица, претендиращи право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и лица, имащи качеството ползуватели по смисъла на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ преди да е било проведено производство по възстановяване на собствеността, респ. производство по § 4а и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Този спор касае законосъобразността на акта, с който е предоставено правото на ползуване, но не и наличието на всички предпоставки за придобиване на собствеността по реда на § 4а и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, респ. предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. В хипотеза, при която в полза на заявилите имота за възстановяване по реда на чл. 11 ЗСПЗЗ лица е постановено решение на ОСЗ, с което правото на възстановяване е вече признато, тези лица нямат правен интерес от предявяването на иск по § 4и ПЗР ЗСПЗЗ, а с решение № 909 от 22.03.2010 г. по гр. д. № 4037/2008, ВКС, I г. о. - че нарушението на нормативни актове като елемент от фактическия състав на § 4и ПЗР ЗСПЗЗ е свързано с материалноправните предпоставки съдържащи се в съответния акт на Министерския съвет по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, които е следвало да са налице, за да бъде предоставено правото на ползване, а оспорването на автентичността на подписа на един документ не може да се квалифицира като твърдение за нарушаване на нормативен акт в изпълнение на който той е издаден, следователно възраженията в тази насока, не се обхващат от фактическия състав на § 4и ПЗР ЗСПЗЗ. По основателността на касационната жалба: Въззивният съд е приел, че на ищците, като наследници на Г. Т. М., поч. 26.11.1962 г., е признато правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на лозе с площ от 3 дка, находящо се в строителните граници на кв. "В., местност "Б. а.". Ответниците М. М. К., С. К. К. и В. К. С. са наследници на К. Щ. К., на когото е предоставена за ползване пустееща земя на ДЗС/ТКЗС/ в землището на [населено място] от 0.8 дка при посочени съседи, видно от препис-извлечение № 3727/20.11.1968 г., издадено въз основа на протокол № 20/7.11.1968 г. Установено е, че препис-извлечение № 3727/20.11.1968 г. не е подписано от Х. Т., председател на ИК на ОНС-В. към този момент и от С. К., изпълняваща длъжността секретар, а протокол № 20/4.11.1968 г. е подписан от С. К., но не и от Х. Т.. На К. К. е издадено разрешение за строеж № 222/30.03.1979 г. за построяване на постройка с площ от 20 кв. м. за сезонно ползване в местността "О. ", с оценителен протокол № 1682/24.09.1993 г. е определена стойността на земята, която е заплатена от наследниците на К. Щ. К. на 16.09.1994 г. Въз основа на експертни заключения е проследено кадастралното заснемане по плана от 1956 г. и от 1987 г., по помощния кадастрален план и по кадастралната карта и е прието, че имотът, правото на възстановяване, на който е признато на ищците и имотът, записан по кадастралната карта на ответниците се припокриват в процесните 286 кв. м., като бившият ПИ 567-стар попада в околовръстния полигон на кк "Ч." съгласно регулационния план от 1962 г. При горните факти съдът е приел, че са установени две от предпоставките по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ - в имота има постройка към 1.03.1991 г., която отговаря на изискванията за сграда съобразно действалите към момента строителни правила и норми по ППЗТСУ (отм.) и Наредба № 5 на ПНТСУ (отм.) и е била заплатена стойността на земята на собственика чрез общината по цена, определена в оценителния протокол. Счетено е обаче, че не е налице годен титул за учредено вещно право на ползване в полза на наследодателя на ответниците, което да може да се трансформира в право на собственост върху имота по следните съображения: с оглед направеното оспорване автентичността на документите - протокол на ИК на Г. - В. № 20.4.11.1968 г. и препис-извлечение № 3727/20.11.1968 г. досежно авторството на положените за председател подпис от Х. Т. и за секретар от Ст. К., е установено, че и в двата документа подписа не е положен от председателя на ИК на Г., при което и двата документа като неподписани от овластените за това лица, представляващи съответния държавен орган, губят качеството си на официален диспозитивен документ и не се ползват с доказателствена сила. Същевременно и от представения списък № 3 не може да се установи идентичност на имота, предоставен на ползване с процесния - имота попада в строителните граници от 1962 г. и в тежест на ответниците /погрешно в решението е посочено, че е в тежест на ищците/ да докажат в хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, че извършеното строителство е при спазване на всички изискуеми нормативни изисквания. Изводът на въззивният съд, че с оглед установената неавтентичност на подписа на председателя на ИК на Окр. НС в протокол № 20/4.11.1968 г., документът не се ползва с доказателствена сила и липсва годен титул за учредено вещно право на ползване в полза на наследодателя на ответниците, е неправилен. Правото на ползване по реда на т. 9 от 21 Постановление от 1963 г. се предоставя въз основа на сложен фактически състав, приключващ с решение на ИК на Окръжния народен съвет за раздаване на пустеещи земи на конкретни лица. Съгласно чл. 52, ал. 1 и чл. 51 от Закона за народните съвети (отм.) решенията се вземат на заседания на Изпълнителния комитет с мнозинство най-малко половината плюс един от общия брой на членовете, като същите се обективират в протокол от заседанието, който се подписва съгласно нормата на ал. 5 на чл. 51 от същия закон от председателя и секретаря. Следователно предвидената писмена форма е не са действителност на взетото решение /както би било, ако се предвиждаше подписване от всички гласували членове на ИК/, а за удостоверяване на взетото решение, което има конститутивното действие за придобиване правото на ползване. По настоящото дело е установено само нарушение в процедурата по удостоверяване на взетото решение, доколкото протоколът не е подписан от председателя на ИК на Окр. НС, което нарушение е без значение при преценка дали валидно е предоставено правото на ползване. Не е опровергано самото взимане на решението за предоставяне на право на ползване, тъй като подписалите документа главен юрисконсулт и секретар са присъствали на заседанието на ИК на Окр. НС и са удостоверили, че протоколът отразява взетите решения, което е в съответствие и с факта, че същият, заедно с приложените към него списъци № № 1 и 3 е предаден за съхранение в държавния архив като част от архива на Окръжния народен съвет - фонд № 650, опис 1, архивна единица 639. Без значение е и обстоятелството, че с т. VIII на протокол № 20/4.11.1968 г. на Окръжния народен съвет се одобрява решение № 32 по протокол № 59 от 21.08.1968 г. на ИК на Градския общински народен съвет по приложените списъци № 1 и № 3. Релевантно е дали е взето решение за раздаване на конкретни земи на конкретни граждани, а не кой е извършил подготвителната дейност по издирване на пустеещите земи и преценка на кои лица да бъде предоставено правото на ползване. По делото е безспорно установено, че наследодателят на ответниците фигурира под № 82 в списък № 3, одобрен с решение по протокол № 20/04.11.1968 г. на ИК на ОНС - В., на лицата за раздаване на пустеещи земи по реда на ПМС № 21/63 г., като му е предоставено правото на ползване върху 0.8 дка в м. "В. П.". Границите на предоставения имот са посочени в препис-извлечение № 3727/20.11.1968 г., издадено от Общинския народен съвет [населено място]. Автентичността му не е опровергана, тъй като изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза е изследвала подписите на председателя и секретаря на ИК на Окръжния народен съвет, а не подписалите документа председател и секретар на Общинския народен съвет, а съответно като официален свидетелстващ документ, същият удостоверява конкретните граници на имота, предоставен с решението на ИК на Окр. НС по протокол № 20/4.11.1968 г. От показанията на свидетеля Д., удостоверение № 27212/6.07.2009 г. на [община], констатациите и скиците към експертните заключения и протокол № 44 от 15.01.1964 г. на ИК на Г. -В. се установява съвпадане на три от границите, описани в препис-извлечение № 3727/20.11.1968 г. - Д. С., дере и почивна станция "В. П. " /за чието изграждане са били отредени имоти от 560 до 569, вкл. и възстановения на ищците имот пл. № 567 по к. п. от 1956 г./, а идентичността за процесната площ 286 кв. м. между предоставения за ползване на наследодателя на ответниците и признатия за възстановяване на ищците имот, е установена от изслушаните експертни заключения. Не следва да се обсъждат поддържаните в хода на делото от И. П. твърдения, че имотът се е намирал в регулационните граници и бил е отреден за почивна станция, поради което не е можело да бъде предоставено ползването му по реда на 21 Постановление от 1963 г., тъй като се касае до доводи, свързани с материалноправните предпоставки съдържащи се в съответния акт на Министерския съвет по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, които е можело да бъдат релевирани само с иск по § 4и ПЗР ЗСПЗЗ и са преклудирани след изтичането на срока по § 35 ЗИД ПЗР ЗСПЗЗ /ДВ бр. 97/98 г./. В обобщение изводът на въззивния съд, че макар имотът да е застроен към 1.03.1991 г. и да е заплатена стойността на земята, то липсва учредено право на ползване, което да се трансформира в право на собственост, е неправилен, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на предявения иск. Ищците следва да възстановят направените в първоинстанционното и въззивното производство разноски в размер на 660.00 лв. Касаторите не са поискали разноски за настоящата инстанция и такива не следва да им се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение