Определение № 69 от 14.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3099/2015 г.

Производството е по чл.248 ал. 1 ГПК. Образувано по молба вх. Nо 276/ 14.01.2016 год. на Л. С. И. от [населено място], заявена чрез процесуалния и представител адв. Ж. Х. - АК Б. за изменение и допълване на Решение Nо 155 от 14.12.2015 година постановено по гр.д Nо 3099/2015 година на ВКС-II г.о., в частта за разноските. Поддържа се, че при прекратяване на делото страната, която не е станала причина за завеждане на делото, има право да получи в пълен размер направените по делото разноски- в случая в размер на 3 105 лв., след като е взето предвид, че направените пред касационната инстанция разноски са присъдени. Насрещната страна – Д. Й. И. от [населено място] не взема становище по молбата. Като разгледа молбата и прецени наведените искания и доводи на страните, настоящият състав на гражданската колегия – второ отделение на ВКС, намира същата за процесуално допустима. За да се произнесе относно основателността на молбата, съдът съобрази: С Решение № 155 от 14.12.2015 г. по гр.д. № 3099/ 2015 на ВКС, II г. о. настоящият състав, по образуваното по касационна жалба на Д. Й. И. производство, е обезсилил на основание чл. 293 ал.4 във вр. с чл. 270 ал.3 ГПК въззивно Решение Nо V-2 от 23.01.2015 година постановено по В.гр.д Nо 2124/2014 година на ОС- Бургас, и потвърдено решение No 149/02.08.2013 година по гр.д. No 333/2004 година на РС-Несебър по отхвърления иск по чл. 28 ал.3 СК/85г.- отм. и е прекратил съдебното исково производство по иска на Д. Й. И. срещу Л. С. И. с правно основание чл. 28 ал.3 СК/ 85 –отм. като процесуално недопустим, заявен след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл. 30 СК/85 отм./. С посоченото решение съставът на ВКС се е произнесъл по искането на Л. И. за разноски като е осъдил Д. Й. И. от [населено място] за заплати на Л. С. И. от [населено място] с сумата от 500 лв. /петстотин лева/ разноски по делото за касационната инстанция. Настоящият състав на ВКС намира, че правото на страната за присъждане на претендираните разноски за защита, направени в инстанциите по същество, в конкретната хипотеза не може да бъде уважено. Отговорността за разноски е в тежест на страната, която със своето процесуално поведение е обусловила необходимостта другата страна да поеме разноски, т.е. необходимо е наличието на причинна връзка, между процесуално поведение на едната страна и понесените разноски от другата- арг. чл. 78 ал. 2 ГПК. Няма спор, че съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Молителят Л. И. в касационното производство има качеството на ответник по касация, както и ответник по иска по чл. 28 ал.3 СК/85-отм. на бившия си съпруг Д. И.. Претендираните в настоящото производство по реда на чл. 248 ГПК разноски са разноски, направени пред първата и въззивна инстанции. В тези инстанции молителката е получила позитивен от гл.т. на позицията си на ответник правен резултат, но претендира разноските едва с молбата си по чл. 248 ал.1 ГПК пред касационната инстанция. Доколкото се иска присъждане на разноски за инстанциите по същество, но не по реда предвиден за това – чл. 70 ГПК / отм./ и чл. 192 ал.2 ГПК / отм./, и за които производства за допълване на съдебното решение в частта за разноските сроковете са преклудирали, искането се явява изцяло неоснователно. Постановеният правен резултат на прекратяване на делото, като краен резултат за позицията на молителката дори не е по –благоприятен от постановените отхвърлителни решения на инстанциите по същество, поради което и не могат да съставлява основание за претенциите за разноски направени по решението на ВКС, но непоискани в срока пред съответната инстанция. Само доколкото страната загубила делото в първата инстанция и въззивна инстанция получава пред касационната инстанция по благоприятен правен резултат могат да бъдат присъдени допълнително всички направени по делото до този етап разноски – деловодни и за процесуална защита/ т.е. пред първата и въззивна инстанции/. В хипотезите, когато се касае до искане за допълване на решението, в частта за разноските, същото може да бъде уважено при условие, че същото е направено своевременно и разноските са поискани в размер, в който съдът не е уважил изцяло. С оглед на горните съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, II г. о.