Определение № 280 от 04.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 395/2015 г.

Касаторът поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване основана на нормата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима. Съгласно т. 8 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, с изключение на прекратителните въззивни съдебни актове, т. е. по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК - с които е оставена без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд. В случая предмет на обжалване е въззивно определение на Видински окръжен съд, постановено по частна жалба срещу съдебен акт на Районен съд-Белоградчик по чл. 415, ал. 2 ГПК и по нея въззивният съд се произнесъл по съществото й, като е потвърдил определението на заповедния съд. Следователно въззивният съдебен акт, който частният касатор обжалва по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е от категорията определения, по отношение на които с цитираното тълкувателно решение е прието, че не подлежат на касационен контрол. Това изключва допустимостта на подадената частна касационна жалба и производството по нея следва да бъде прекратено. С настоящото определение съдът само констатира необжалваемостта на въззивния съдебен акт, поради което то не подлежи на последващ инстанционен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение