Определение № 1696 от 20.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 2153/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба с вх.№7712/07.05.2024г., подадена от адв. С. Д. - особен представител на касатора Т. Г. Д., с която се претендира допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК, като й бъде присъдено възнаграждение за особен представител за касационната инстанция в минималния размер от 1200 лв. Ответната по молбата страна – „УниКредит Булбанк“ АД оспорва искането по съображения, подробно изложени в молба с вх.№10481/17.06.2024г. Счита, че с оглед изхода на спора на касатора не се следва присъждане на разноски. По отношение на възнаграждението за особения представител, сочи, че в изпълнение на разпореждане на САС е заплатил сумата от 1200 лв. и за същата е издаден РКО, който се намира в счетоводството на АС - София. Предвид горното счита, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, намира следното: С определение № 1101/29.04.2024г. не е допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по дело №1596/2022г., като с акта не са присъждани разноски с мотив, че на касатора не се следват, а от ответната страна – не е заявено искане. Съгласно чл. 248 от ГПК искането за изменение и допълнение на акта в частта за разноските, с който се завършва производството по делото, в случая - определението по чл. 288 от ГПК, който е приключващ производството по делото окончателен акт, следва да се направи в срока за обжалване, а когато актът е необжалваем в едномесечен срок. Молбата за допълване на определението от 29.04.2024г. е депозирана на 07.05.2024г., т.е. в срока по чл. 248 ГПК и е процесуално допустима. Искането е относно допълване на определението, тъй като с него не са присъдени разноски за производството, но същата е неоснователна. С определението не е допуснато касационно обжалване по жалбата на Т. Г. Д. на въззивното решение, поради което съобразно изхода на спора на него не му се следват разноски, които да бъдат присъдени и няма основание за изменение на акта в тази част. По отношение на възнаграждението на особения представител на касатора – адв. С. Д., настоящият съдебен състав констатира, че с разпореждане № 4217/24.10.2023г. на САС, е определено възнаграждение на адв. Д. като особен представител на основание чл. 9, ал.2 от Наредба №1/2004г. за подаване на касационната жалба в размер на 1200 лв., като е указано на „УниКредит Булбанк“ АД да го внесе в едноседмичен срок. В дадения срок от разпореждането, съобщено на страната на 10.11.2023г., е представена молба с вх.№25466/10.11.2023г., с приложен вносен документ за сумата от 1200 лв., внесени от банката. Върху молбата с разпореждане от 14.11.2023г. от съдията –докладчик в САС е постановено да се издаде РКО / разходен касов ордер/ на адв. Д.. Няма данни дали същият е получен от адв. Д., но горното е техническо действие, което следва да се извърши чрез администрацията на САС, след като е определено възнаграждение на особения представител, сумата е внесена и е разпоредено да бъде изплатена. Съдът констатира и че по последваща молба от 29.04.2024г. адв. Д. е поискала отново да й се издаде РКО, но липсва произнасяне на въззивния съд. Независимо от това дали вече е получила издадения РКО по разпореждането от 14.11.2023г., на адв. Д. вече е определено възнаграждение за осъщественото представителство пред касационната инстанция, като няма основание за повторно определяне и присъждане от ВКС. Техническите действия по получаване на РКО за наличната внесена сума по сметка на САС, не са основание да бъде допълван акта на ВКС и да бъде присъждано допълнително възнаграждение, респ. разноски на страната или на нейния особен представител, каквито не се и следват съобразно изхода на спора. С оглед гореизложените съображения съдът намира, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от горните съображенияВКС, ТК, 2 т.о.