Определение № 458 от 21.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 2725/2022 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД чрез адв. М. Д. вх. № 624 от 19.01.2023 г. за допълване в частта за разноските на определение №3 от 06.01.2023 г. по ч.т.д. 2725/22 г., ВКС, II ТО, с което е потвърдено определение № 247 от 11.05.2021 г. по т.д. 1879/20 г. на ВКС. Посочено е, че на жалбоподателя се дължат разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, поради неоснователност на частната жалба. Сочи, че с молба от 13.12.2022 г. са представени доказателства за сторените разноски за частното производство, както и списък с разноски по реда на чл. 80 от ГПК. Моли да се присъдят разноски. Ответниците по молбата Д. С. М., лично и като наследник на С. Й. М. и С. С. Й., като наследник на С. Й. М. чрез адв. Николай К., са подали отговор, като сочат, че е направено възражение за прекомерност. Допълнение можело да се направи, само ако съдът не се е произнесъл по искането. Случаят не бил такъв. Съдът бил разрешил правния въпрос относно разноските. Освен това счита, че представеното “допълнително споразумение“ не представлява договор за правна защита и съдействие. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 3 от 06.01.2023 г. по настоящето дело е потвърдено определение на ВКС, II ТО по т.д. 1879/20 г., с което е оставена без разглеждане насрещна касационна жалба. Прието е, че насрещната касационна жалба е недопустима, тъй като с нея се иска от всеки от касаторите – ищци, допълнително присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. С обжалваното определение съдът не се е произнесъл по дължимостта на разноските в частното производство. С решение № 50 004 от 27.04.2023 г. по т.д. 1879/20 г. ВКС, II ТО касационната инстанция се е произнесла по отговорността за разноски, направени в рамките на това производство, като не е включил направените разноски в частното производство по ч.т.д. 2725/22 г., ВКС, II ТО. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът е приел, че пред ВКС са сторени разноски от 5 531 лв, от които 5 106 лв с ДДС, заплатено адвокатско възнаграждение по банков пъти държавна такса 425 лв. Настоящият съдебен състав, постановил определение в частното производство, също не се е произнесъл по дължимостта на така сторените разноски, при определяне на отговорността за разноски в процеса, като цяло. Следователно искането за допълване на определението по настоящето дело е допустимо. Видно от данните по делото, молителят е депозирал молба на 13.12.2022 г., с която е представил доказателства за направени разноски във връзка с частното производство. В посочения списък е включен разход от 1 320 лв с ДДС. Представени са и доказателства за извършване на разноските, фактура, преводно нареждане и допълнително споразумение. От тези доказателства се установяват сторените разноски то 1 320 лв, заплатено възнаграждение във връзка с частното производство по ч.т.д. 2725/22 г. С оглед направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника по частната жалба, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, ще следва да се приеме, че е основателно. Сторени са разноски от 1 320 лв. Предвид характера на производството и липса на правна и фактическа сложност на делото, следва да се приеме, че възражението за прекомерност е основателно. На основание чл. 9 вр. чл. 11 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се определи възнаграждението в размер на 400 лв с ДДС. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България