Определение № 12097 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10594/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. К. З., срещу определение № 14848 от 15.08.2024 г. постановено по адм. дело № 7282/2024г. на Административен съд София - град, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен иск с правно основание чл.128а, ал.1 от АПК. В частната си жалба З. твърди, че с молба от 12.08.2024г. е уточнила претенцията си, като е посочила основанието на което претендира нищожност на съдебното решение, а именно неразбираема воля на съда, както и евентуално основание - противоречие с правовия ред в държавата, поради ограничено право на защита. Излага доводи, че в производството по отмяна липсва произнасяне по искането й. С доводи за неправилност на определението, претендира неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна по частната жалба – министъра на вътрешните работи в срока и по реда на чл.232 от АПК не изразява становище. Върховният административен съд, пето отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е било образувано по искова молба от И. К. З. с искане за прогласяване на нищожност на решение №4186 от 08.04.2024г. по адм. дело №2022/2024г. по описа на ВАС. С разпореждане №12859 от 25.07.2023г. на съдията - докладчик по адм. дело №7282/2024г., производството по така предявения иск е оставено без движение, като на ищцата са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности. С разпореждането ищцата е предупредена, че при неизпълнение на дадените от съда указания, производството по делото ще бъде прекратено. С молба от 12.08.2024г. ищцата е изпълнила част от указанията, като е посочила надлежен ответник по предявения иск, а относно основанията за претендираната нищожност е посочила, че не е ясно на какво основание е отхвърлено искането й за отмяна. Анализирано е съдържанието на съдебното решение, чиято отмяна се иска в съответствие с приложимите разпоредби на чл.239 и чл.241 АПК във вр. с чл.236 ГПК. С обжалваното определение, съдът е констатирал, че указанията не са изпълнени в цялост като не са посочени конкретни основания за претендираната нищожност на съдебното решение и е прекратил производството по делото в хипотезата на чл. 158, ал.3 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното определение е правилно. Искът за прогласяване на нищожност на съдебно решение е установителен и може да бъде предявен безсрочно, съгласно разпоредбата на чл.128а от АПК. Исковата молба обаче с която е сезиран административния съд е нередовна, щом като в нея не са посочени конкретни основания за нищожност на съдебното решение, подлежащи на установяване от АССГ в образуваното съдебно производство. Преди да се произнесе по предявения иск, административния съд съобразно принципа служебното начало, следва да даде указания за изложение на обстоятелствата, на които се основана искът, което е и сторил АССГ с нарочно разпореждане. Тъй като исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал.1 от ГПК приложим на основание чл.144 от АПК, относно излагане на фактите и обстоятелствата, на които се основава искът, както и да наведе конкретни твърдения за нищожност на съдебното решение, съдът правилно е дал указания за отстраняване на тази нередовност. Въпреки това указанията не са изпълнени в цялост. Дори в описаните в обстоятелствената част на частната жалба факти не сочат конкретни нарушения в обжалваното определение, а смесват материално правни норми от гражданското и административното право и отново се излагат доводи за незаконосъобразността на решение №4186 от 08.04.2024г. по адм. дело №2022/2024г. по описа на ВАС, но не и за неговата нищожност. Изложеното не дава основания да се приеме, че е ясно и точно дефинирано искането. Предметът на иска се определя от ищеца, чрез страните, твърденията за правопораждащите юридически факти, от които черпи защитаваното субективно материално право и искането. За да е редовно упражнено правото на иск е необходимо и редовно сезиране на съда с искова молба отговаряща на изискванията, определени от чл. 127 ГПК във връзка с чл.144 АПК, което в случая не е сторено. По изложените съображения не са налице изложените в частната жалба отменителни основания, поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното Върховният административен съд, пето отделение