Определение № 162 от 18.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3818/2016 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е образувано по молби на Д. С. Б. с вх.№ 6239/05.06.2017г. и вх.№ 6041/ 30.05.2017г.. Молителят твърди, че съдът е пропуснал да му присъди разноски за първа и втора инстанция съответно 689,64лв. и 660лв., както и да отмени въззивното решение в частта, в която е бил осъден да плати на Държавата разноски пред СРС в размер на 660лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Молителят е квалифицирал искането си за поправка на ОФГ, допълване на решението по чл. 250 ГПК и за изменение или допълване на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК. Квалификацията, направена от страните не обвързва съда, а според настоящия състав на ВКС депозираните молби са с правна квалификация чл. 248, ал.1 ГПК, тъй като молителят иска изменение на решението в частта за разноските, а производството по чл. 248 ГПК като специално изключва производството по чл. 250 ГПК. Също така касационният съд не е формирал воля в мотивите си към решението по искането на молителя и в молбите не се твърди такова фактическо обстоятелство, за да е налице производство по отстраняване на ОФГ. Срещу молбите не е подаден отговор от Държавата, представлявана от министъра на финансите. Съдът констатира, че допълнително поисканите разноски за първа и втора инстанция не са включени в Списъка по чл. 80 ГПК, представен пред настоящата инстанция. Включването на тези разноски в списъка по чл. 80 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка относно искането за изменение на решението в частта за разноските спрямо тези разходи, поради което в тази част молбите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Относно искането да бъде отменено решението на въззивния съд в частта, в която са присъдени разноски на Държавата в размер на 660лв. направени пред първа инстанция, съдът намира, че това искане е направено в срока по чл. 248 ГПК и е допустимо. Изискването за представяне на списък по чл. 80 ГПК не се отнася в случая за разноските, присъдени на другата страна. Разгледани по същество, молбите в тази част са основателни. Тъй като искът по чл. 31, ал.2 ЗС срещу Държавата за лишаване от ползване на пететажната сграда на [улица] уважен за сумата от 6589,37лв., то за ответника Държавата, представлявана от министъра на финансите не е възникнало вземане за разноски по този иск и съответно не и се дължат разноски пред първа инстанция в размер на 660лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, ВКС