Определение № 8784 от 28.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8173/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.1 и т.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Подадена е частна жалба от Д. В. Д. от гр.Кърджали, чрез процесуалния представител адвокат Запрянов срещу две определения - № 1792 от 22.7.2026 година на Административен съд Кърджали по адм. дело № 470 по описа за 2025 година и №1790 от същата дата и административно дело. Твърди, че са неправилни, поради което иска отмяната им. Няма постъпили становища по така подадената частна жалба. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваните определения и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административният съд в Кържали е бил сезиран с искане от Д. В. Д. от гр. Кърджали/наименовано жалба/, в което твърди, че е собственик на недвижим имот, съседен на строеж: „Жилищна сграда от IV категория", находящ се в [заличен текст] гр. Кърджали. Преди старта на строителството подал в предвидения по закон 14-дневен срок възражение срещу Подробния устройствен план (ПУП), което бе отхвърлено с твърдението, че възраженията му са неоснователни. Кметът на общината не бил издал заповед за спиране на строително- монтажните работи (СМР) и не изпратил задължителните уведомителни писма, с което било налице продължаващо неоснователно бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК. Поради това на 29.06.2026 г. до ДНСК бил изпратен отново сигнал, въз основа на който на 01.07.2026 г. ДНСК дал указания на РДНСК Кърджали. Строителството продължавало. Обективното заснемане на височината след приключилия груб строеж установявало, че действително изпълнената кота стреха на място е 251,749 м (реална височина 18,25 м). Това било превишение с 1,45 м над одобрения (и същевременно незаконен) проект и с повече от 5 метра над законовия лимит по чл. 32 от ЗУТ (13,4 м., което съответства на два изцяло незаконни допълнителни етажа (около 500 кв.м.). Съдът е приел, че искането на лицето по чл.256 е недопустимо, тъй като не са налице предпоставките по текста на закона. Поради което е прекратил производството и е оставил без разглеждане и искането за спиране по чл.166 от АПК като акцесорно. Определението е правилно като краен резултат. Не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, актът е обоснован надлежно. Независимо, че съдът е е изяснил активната легитимация на лицето, същото сочи в искането си, че е съсед на извършвания строеж, и съответно наличието на правен интерес – пряк и непосредствен, съобразно правилата на Закона за устройство на територията и Административнопроцесуалния кодекс, правилно е прието, че производството е недопустимо и на друго основание. Само за пълнота следва да се отбележи, че частен жалбоподател е Д. В. Д., в голяма част от преписката фигурира име – А. В. Д. и принципно задължение е на решаващия съд по същество на спора да изясни активната легитимация и всички относими действия на лицето, сезирало административния съд със съответното си искане. В представената по делото административна преписка е налице Констативен протокол от 06.07.2026 г., издаден от комисия в Община Кърджали в състав: А. А.-началник отдел АСУТ, архитект М. М.-главен експерт в отдел АСУТ и арх. Т. С.-младши експерт в отдел АСУ, видно от който при извършената проверка на Многофамилна жилищна сграда в [заличен текст], гр. Кърджали, с възложители Г. Д. Д. и К. Д. Т., е констатирано, че стоежът се съобразно одобрения инвестиционен проект и Разрешение за строеж № 50/15.03.2024 г. от главния архитект на община Кърджали. С други думи преди депозиране на настоящата жалба/14.07.2026 г./ е бил налице извършена проверка относно законността на процесния строеж по смисъла на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, при която не са констатирани нарушения на ЗУТ, поради което и кметът на община Кърджали не е имал основания да издаде заповед за спиране по чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение