Решение № 4849 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1104/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична община, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Х. Георгиева, срещу решение № 38755 от 21.11.2025 г., постановено по адм. дело № 8268/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-02-С-5/16.07.2025 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) София. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с изводите на съда и счита, че с атакуваната заповед неправилно само Столична община е определена като адресат, постановена е в противоречие на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 3 и т. 4 АПК и при липса на мотиви. Заявява, че общината е собственик само на част от имотите през които преминава строежа. Същият е разположен и в частен имот, като служи за отводняване на сгради. Намира, че неправилно съдът е приел 1995 г. за година на изграждане на строежа, а в констативния акт и в заповедта липсва такава дата, което е необходимо с оглед изследване условията за търпимост. Счита, че със заповедта е нарушен принципът за съразмерност, тъй като строежът обслужва много имоти и премахването му ще нанесе значителна щета на живущите в района. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - началник на РДНСК София, чрез пълномощника юрисконсулт С. Младенова, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и по подробно изложени съображения пледира атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспорената пред АССГ заповед № ДК-02-С-5/16.07.2025 г., на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на следния незаконен строеж: „Уличен канал ф315мм PVC по ул. Добри Божилов, с начало, отстоящо на 7,00 м. в западна посока от регулационната граница между УПИ XI-459 и УПИ Х-458, кв. 16, м. Гърдова глава до о.т. 196 и по ул. Дрян от о.т. 196 до о.т. 203г, м. Гърдова глава, район Витоша - Столична община, гр. София“, преминаващ през поземлен имот с идентификатор (ПИ) 68134.1935.2439; ПИ 68134.1935.1330; ПИ 68134.1935.2022; ПИ 68134.1935.1358 и ПИ 68134.1935.2238. Като собственици на имотите през които преминава строежа са посочени - Столична община, за улиците публична общинска собственост и И. Е. Н. за ПИ 68134.1935.2238, с предназначение за второстепенна улица. Установено е, че строежът е завършен напълно и се ползва за отводняване на сградите, построени в УПИ XI-459 и УПИ XI1-460, кв. 16, м. Гърдова глава, и УПИ І-2019, кв. 17, м. Гърдова глава. Той е трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗУТ. Негов възложител и собственик е Столична община, а данни за изпълнителя не са представени. Извършен е без строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3, предл. 2 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и не е търпим по § 16, ал. 1 ПРЗУТ и § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.). В хода на производството пред съда е установено от фактическа страна, че след постъпил сигнал за извършено незаконно строителство, длъжностни лица от РДНСК София извършили проверки на 30.01.2025 г. и 11.04.2025 г. на процесния строеж за което съставили констативни протоколи, а впоследствие и констативен акт № С23-1833-2/16.04.2025 г. Във връзка със сигнала РДНСК София била уведомена от кмета на район Витоша - Столична община с писмо вх. № С23-1833-07-959/20.09.2023 г., че за строежа не е намерена одобрена проектна документация в район Витоша - Столична община, а периодът на изграждане е около 1995 г. Освен описаното по-горе трасе на канала било установено, че дължината му е около 224 м. и е изпълнен на дълбочина около 2,50 м. - 3,00 м., като участъка по ул. Добри Божилов са установени 3 броя ревизионни шахти. Констативният акт е предявен на Столична община като възложител на строежа, а на И. Е. Н. е съобщен по реда на § 4, ал. 2 ДР ЗУТ, чрез поставяне на таблото за обявления на район Витоша - Столична община и публикуване сайта на ДНСК. Административното производство е приключило с издаването на процесната заповед. Пред първостепенния съд е изслушана съдебно-техническа експертиза, която потвърждава верността на констатациите в заповедта досежно квалификацията на обекта като „строеж“, неговите категория, местоположение и граници, липсата на строителни книжа и изпълнение около 1995 г., съгласно писмото от кмета на район Витоша - Столична община. Вещото лице е дало заключение, че строежът е допустим по Закона за териториално и селищно устройство, отм. (ЗТСУ) и Правилника за прилагането му, също отм. (ППЗТСУ), действали по време на изграждането му, както и по сега действащите ЗУТ и Наредба № РД-02-20-8 от 17.05.2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи, тъй като не преминава през частни имоти, а по оста на ул. Добри Божилов и ул. Дрян. Поради това същият е квалифициран от експерта като търпим строеж на основание § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Този извод не взет предвид от АССГ, тъй като е правен. От правна страна съдът е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган с валидно делегирани правомощия и предвид категорията на строежа. Спазена е изискуемата форма по чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа фактически и правни основания за издаването й. Обсъдена е липсата на изрично записване в диспозитива, че адресат на заповедта е Столична община, която се преодолява с посочване в мотивите, че общината е собственик и възложител на строежа, а задълженията за изпълнение по т. 2 и т. 3, са вменени именно на възложителя. АССГ е установил също липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че процесната заповед е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел - да не се допускат незаконни строежи. Процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ и е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, защото е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 142, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. По повод възражения на Столична община срещу определянето й за адресат на заповедта, съдът се е позовал на чл. 64, ал. 1 ЗУТ и чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „а“ и б. “б“ от Закона за водите (ЗВ), които предвиждат, че този тип съоръжения на техническата инфраструктура са публична общинска собственост. Поради това е прието, че като собственик, общината е възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, респ. надлежен адресат съгласно § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК (Наредба № 13/2001). По отношение търпимостта, предвид установения период на изграждане - 1995 г., като приложим е приет редът по § 16, ал. 2 ПРЗУТ, но заради липса на надлежно деклариране на строежа не е налице хипотезата на тази норма. За § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ е изложено, че не може да намери приложение, защото не се отнася до всички строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само за тези от тях, реализирани след изтичането на крайния срок по на § 16, ал. 3 ПРЗУТ, който е началния момент на периода на евентуална търпимост по § 127, ал. 1. Поради това съдът е споделил извода на органа, че процесният строеж не може да се квалифицира като търпим. По възражението за липса изрично посочване на годината на изграждане е изложено, че тя е отразена в акт към който заповедта препраща - писмото на кмета на район Витоша - Столична община. Решението е валидно, допустимо и правилно. При вярно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован правен извод за отхвърляне на оспорването срещу обжалваната пред него заповед. От събраните по делото доказателства - приложените материали по административната преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства и заключението на вещото лице се установява, че строежът описан по-горе и представляващ: „Уличен канал“, е изграден без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, което е в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 142, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Поради това същият е незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ подлежи на премахване. Тази факти не се оспорват от Столична община, като възражението е, че не само общината е следвало да бъде адресат на заповедта, а и собственика на ПИ 68134.1935.2238, което обаче, не може да обуслови незаконосъобразност на заповедта. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговият извършител, така и неговия собственик и/или възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 ЗУТ и § 3 от Наредба № 13/2001, като отговорността им е солидарна. Компетентния административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, административният орган е посочил за адресат на заповедта - собственика на строежа, който съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗВ е общината, която е собственик и на четири от имотите през които е прокаран уличния канал. С това органът е изпълнил изискванията на закона, като е насочил заповедта към собственика на строежа. Обстоятелството, че като адресат на заповедта не е посочен и собственикът на един от имотите през които той преминава - ПИ 68134.1935.2238, който обаче е надлежно информиран за производството, не представлява съществено нарушение и не е основание за отмяна на заповедта. Съдът е обсъдил търпимостта, като обосновано е приел, че тя е неприложима в настоящия случай, защото с оглед установения момент на изграждане на обекта - 1995 г. и липсата на надлежно деклариране, не е налице хипотезата на никоя от нормите на § 16 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Не може да бъде споделено възражението, че в заповедта липсва информация за годината на изграждане на строежа, тъй като същата се съдържа в акт към който тя препраща - писмо вх. № С23-1833-07-959/20.09.2023 г. на кмета на район Витоша - Столична община. Това е допустимо съгласно задължителната съдебна практика, залегнала още в тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК. Следва да бъде отчетено, че тези обстоятелства са изследвани в хода на съдебното производство, а Столична община нито твърди строителството да е осъществено в друг период, нито ангажира доказателства които да опровергаят заявеното от кмета на район Витоша. Не може да бъде споделено и възражението за нарушение на принципа за съразмерност. Въведените в чл. 6 АПК принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност, могат да бъдат прилагани от административните органи само в случаите, при които съществуват различни и то законосъобразни възможности, като се избере тази от тях, която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от друга страна - за държавата и обществото. При констатиране на незаконно строителство, компетентните органи действат при условията на обвързана компетентност, т. е. в правомощията им не съществува друга възможност, освен да разпоредят премахването му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, поради което в полза на бюджета на ДНСК, съгласно чл. 2 от нейния Устройствен правилник, следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, но само за настоящата инстанция, тъй като за първата инстанция такова е присъдено. Същото се определя в размер от 120 евро, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,