Определение № 9404 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8523/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В., против определение № 3851 от 29.01.2026 г., постановено по адм. дело № 13000/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса в размер на 30 лева дължима в производството за обжалване на разпореждане № 23132 от 04.07.2025 г., както и за предоставяне на правна помощ. Твърди се нищожност, поради "противоречие с основополагащи принципни свръх повелителни правни норми", алтернативно - недопустимост и неправилност, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, като не се излагат никакви конкретни доводи във връзка с тези твърдения. Моли за обезсилване на съдебния акт или за отмяната му. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано на основание чл. 83, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК и чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ /ЗПП/ по искане на Н. В. В. обективирано в молба от 14.10.2025 г., да бъде освободен от заплащане на разноски – държавна такса в размер на 30 лева по частна жалба, подадена срещу разпореждане № 23132 от 04.07.2025 г. за издаване на изпълнителен лист, както и за предоставяне на безплатна правна помощ. В изпълнение на дадени указания молителят е представил по делото декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че не получава доходи от заплата, пенсия, наем или други източници, не притежава МПС, акции и дялове в търговски дружества. В същата е посочил още, че притежава идеална част от жилище в гр. София с площ от 107 кв. м, друго жилище с площ от 87 кв. м в груб строеж, идеална част от 14 дка земеделска земя и ПИ от 414 кв. м с отреждане за озеленяване, като е уточнил, че върху първите два имота е наложена възбрана. За да отхвърли отправените искания, съдът е приел, че те са неоснователни и е постановил, по първото, че лицето притежава недвижимо имущество, което му позволява заплащането на държавната такса от 30 лева, а по второто, че не отговаря на две от изискванията за предоставяне на безплатна правно помощ регламентирани в чл. 23, ал. 3 ЗПП. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Частният жалбоподател В., в изпълнение на дадените му указания, е депозирал декларация по чл. 23, ал. 3 от ЗПП, която е идентична с тази по чл. 83, ал. 2 от ГПК. От декларацията и приложените доказателства от агенцията по вписвания е видно, че същият притежава четири недвижими имота, два от които с наложени възбрани от ЧСИ в полза на СО и два без възбрани. Няма пречка същият да реализира доходи и от четирите имота, включително и чрез продажба на двата имота, които не са възбранени. Държавната такса, която съдът му е указал да заплати за съдебното производство по оспорването му, е 30 лева, същата не е значителна, голяма и непосилна по размер с оглед на което може да бъде заплатена от него. Не на последно място следва да се допълни, че Н. В. не е в пенсионна възраст, както и, че няма данни по- делото същия да притежава ТЕЛК и да е лице с увреждания, което да го възпрепятства да упражнява трудова дейност и да полага труд. Представената пред първоинстанционният съд епикриза от клиника по пневмология и фтизиатрия не доказва наличие на дълготрайна временна неработоспособност, а и тя е отдалечена във времето, като е от дата 11.10.2024 г. т.е. една година преди входиране на молбата с исканията до съда. Няма приложени последващи други медицински документи за усложняване и удължаване на документираното в епикризата здравословното състояние на молителя установяващи и доказващи невъзможност за реализиране на трудов доход. Законосъобразен е изводът на съда за неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ. От данните по делото може да се направи обоснован извод, че В. разполага с възможност да реализира доходи, с които да си позволи заплащане на адвокатско възнаграждение, както и безспорно се е установило, че интересите на правосъдието не налагат предоставянето на безплатна адвокатска защита на частния жалбоподател С оглед гореизложеното, голословни, баланкетни, неоснователни и неподкрепени с никакви доказателства са всички доводи, изброени от частния жалбоподател за нищожност и неправилност на обжалваното определение, поради което същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,