Определение № 3200 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2612/2025 г.

Образувано е по частна жалба от А. Вълкова, гр. Пазарджик срещу определение по протокол от съдебно заседание от 29.11.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) по касационно административен характер дело № 9460/2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на А. Вълкова срещу Решение № 3211/08.07.2024 на Софийски Районен съд по административно-наказателно дело № 1792/2024 г., с което е потвърден Електронен фиш, серия К № 40477352/11.10.2020 г., издаден от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с който на А. Вълкова като представляващ ЕТ „д-р А. Вълкова – А. -ИП“ е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) вр. чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП. Частният жалбоподател намира определението за неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно обосновава, че съдът неправилно е приложил закона като не е отчел, че с регистрацията като едноличен търговец правоспособността на физическо лице само се разширява като му се предоставя възможност да извършва търговска дейност по занятие, но административнонаказателната отговорност и имуществената отговорност продължава да се носи от физическото лице, поради което подадената касационна жалба е допустима. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Съдебното производство е започнало по жалба на от А. Вълкова като собственик и представител на ЕТ „д-р А. Вълкова – А. -ИП“ срещу Електронен фиш, серия К № 40477352/11.10.2020 г., издаден от СДВР. Образувано е наказателно административен характер дело № 1792/2024 по описа на Софийски районен съд. Същото приключва с Решение №3211/08.07.2024 г. с което е потвърден Електронен фиш, серия К № 40477352/11.10.2020 г., издаден от СДВР. С Разпореждане № 3976/26.03.2024 г. съдът е приел, че е сезиран с жалба от А. Вълкова, конституира я като жалбоподател и на нея дава указания. В протокола от проведено заседание 09.05.2024 г. е отбелязано, че „жалбоподателят А. Вълкова“ е редовно призована, но не се явява. Решението е съобщено лично на А. Вълкова на 24.07.2024 г. На 06.08.2024 г. А. Вълкова депозира касационна жалба до АССГ срещу Решение №3211/08.07.2024 г. на СРС по наказателно административен характер дело № 1792/2024 г. На 29.11.2024 г. с протоколно определение АССГ постановява обжалваното определение, с което оставя без разглеждане касационната жалба и прекратява производството по делото като приема, че право на жалба има адресата на съдебния акт, който в случая е ЕТ „д-р А. Вълкова – А. -ИП“, а не физическо лице А. Вълкова, което не е участвало в производството пред първата инстанция. Определението е неправилно. Основателен е доводът на частния жалбоподател, че съгласно легалното определение в чл. 56, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) едноличен търговец е всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната, което се е регистрирало като такова в търговския регистър при съответния окръжен съд. След регистрацията като едноличен търговец не възникват два различни правни субекта. Видно от изричните процесуални действия на СРС като страна пред него е конституирано именно физическо лице А. Вълкова, до него са изпращани призовки и то е отбелязано като страна в протокола от съдебно заседание. Следователно страна в съдебното производство пред СРС е била А. Вълкова и именно тя се явява касатор пред АСГС след като е сезирала последния с касационна жалба срещу съдебното решение, което не е благоприятно за нея. Следва да се има предвид, че след регистрацията на едноличен търговец не възниква нов правен субект различен от физическото лице, а само се разширява правоспособността на физическото лице да влиза и в търговски правоотношения, тъй като вече може да извършва търговска дейност по занятие. В случая физическото лице представлява търговеца, независимо от липсата на отбелязване за това и има право на жалба срещу съдебното решение, което е неблагоприятно за него. Аргумент в подкрепа на посоченото е и обстоятелството, че с обжалваният електронен фиш е наложено административно наказания „глоба“, което по принцип са налага на физическите лице, а не имуществена санкция, която е типичното наказание за юридическите лица. С оглед посоченото АССГ като не е съобразил легалното определение за едноличен търговец (чл. 56 ТЗ) и е приел, че не е сезиран от активно легитимирано лице с жалба е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съд. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. втроро във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение