Определение № 1867 от 25.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1562/2025 г.

Производството е по чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 51, ал. 6 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по две частни жалби. Първата частна жалба е подадена от „ Екосол България“ АД, чрез адв. Шопова против определение № 133/27.01.2025 г.; определение № 134/28.01.2025 г. и определение №135/28.01.2025 г. всичките постановени по адм. дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София-област. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваните определения, като постановени при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Претендира се тяхната отмяна, както и произнасяне по същество с ново определение, с което да се остави без уважение искането на председателя на КЗК за разрешаване извършване проверка на място по см. на чл. 50, ал. 1 от ЗЗК по отношение на„ Екосол България“ АД. Прави и допълнително искане, да бъде разпоредено на КЗК да унищожи събраната в хода на извършената проверка информация. Втората частна жалба е подадена от „Евромаркет Кънстракшън“ ЕАД, чрез адв. Шопова против определение № 133/27.01.2025 г.; определение № 134/28.01.2025 г. и определение № 136/28.01.2025 г. всичките постановени по адм. дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София-област. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваните определения, като постановени при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Претендира се тяхната отмяна, както и произнасяне по същество с ново определение, с което да се остави без уважение искането на председателя на КЗК за разрешаване извършване проверка на място по см. на чл. 50, ал. 1 от ЗЗК по отношение на „Евромаркет Кънстракшън“ ЕАД. Прави и допълнително искане, да бъде разпоредено на КЗК да унищожи събраната в хода на извършената проверка информация Ответникът – Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуален представител юрк. Манолов с представени писмени защити срещу всяка от частните жалби, изразява становище за тяхната неоснователност и за правилност на обжалваните определения. Моли да бъдат отхвърлени частните жалби. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по всяка от частните жалби. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частните жалби за допустими като подадени срещу подлежащи на обжалване определения съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 51, ал. 6 от ЗЗК, от страни по делото, за които те са неблагоприятни и в срока по чл. 51, ал. 6 от ЗЗК. Разгледани по същество частните жалби са основателни. С обжалваното определение № 133/27.01.2025 г. постановено по адм. Дело № 109/2025 г. Административен съд София - област е разрешил на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК № 109/2025 г. извършването на проверка на място по чл. 50, ал. 1 от ЗЗК по отношение на „ Екосол България“ АД и „Евромаркет Кънстракшън“, като разрешенията се отнасят за всички помещения, превозни средства и други обекти, които се използват от проверяваните предприятия. Като се е произнесъл с едно общо определение по отношение на двете посочени от КЗК в искането дружества, съдът е нарушил правилото на чл. 50, ал. 5 ЗЗК, съгласно което, когато е необходимо да се извършат едновременно проверки в няколко предприятия, сдружения на предприятия, купувачи на селскостопански и хранителни продукти или обекти по чл. 50, ал. 3, председателят на комисията може да подаде едно общо искане, а съдът се произнася с отделни определения за всяко предприятие или сдружение на предприятия. Със следващото определение № 134/28.01.2025 г. постановено по адм. Дело № 109/2025 г. Административен съд София - област е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в предходното си определение № 133/27.01.2025 г. като е поправил неточно изписан входящ номер на постъпилото от КЗК искане от № 599/27.01.2025 г. на № 600/27.01.2025 г. във втората част от диспозитива съдът е постановил следното: „Да се издадат две отделни определения за всяко едно предприятие, съобразно разпоредбата на чл. 51, ал. 5 ЗЗК!“ Като съответно с последващите определения № 135/28.01.2025г и 136/28.01.2025 г. съдът отново разрешава на КЗК извършването на проверка на място по чл. 50, ал. 1 от ЗЗК по отношение на „Екосол България“ АД и „Евромаркет Кънстракшън“, но този път с различни определения за всяко едно от дружествата. Настоящата съдебна инстанция, счита че при постановяване на обжалваните определения съдът е допуснал съществени процесуални нарушения. Това е така, защото същият се е произнесъл с няколко съдебни акта по едно искане с предмет издаване на разрешение за извършване на проверка на място съгласно чл. 50 и сл. от ЗЗК. Още с издаването на първия си акт – определение № 133/27.01.2025 г., съдът е изчерпил правомощията за които е бил сезиран. Действително със следващото определение с отстранена допусната очевидна фактическа грешка, но черпейки повод от последната съдът се опитал да изправи и другата си грешка, като е задължил сам себе си да издаде два отделни акта с които дава разрешение за извършване на проверка по чл. 50 ЗЗК. В резултат от посочените действия на съда производството по дело № 109/ 2025 г. завършва с три идентични акта, което е грубо процесуално нарушение. Настоящата съдебна инстанция счита, че атакуваните определения като издадени при допуснати процесуални нарушения следва да бъдат отменени, а производството по делото да се върне за ново разглеждане на същия съд, като дадените по-горе указания на Върховния административен съд са задължителни за първоинстанционния съд. По отношение на направените искания за присъждане на разноски, както и по отношение на направеното искане да бъде разпоредено на КЗК да унищожи събраната в хода на извършената проверка информация, следва да се произнесе първоинстанционния съд с актовете си по същество. По изложените съображения Върховният административен съд, в състав на четвърто отделение