Определение № 60083 от 18.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1530/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 121/09.02.2021г. по в.ч.гр.д. № 673/2020г. по описа на Пернишкия окръжен съд е потвърдено определение №142/25.08.2020г., постановено по гр.д.№302/2019г. по описа на Районен съд – Брезник, с което е прекратено производството по делото по исковете, предявени от Й. Г. Й., Т. К. Т., Т. К. Л., М. Б. Г., Р. М. Д., К. С. Г., Л. М. М., Л. М. В. и В. Г. К. срещу Р. С. К., А. М. Б. и Г. П. Г. за: -признаване за установено, че ищците са собственици на основание земеделска реституция, наследство и делба на 5.5/7 идеални части от осем броя земеделски земи, подробно индивидуализирани в исковата молба, предмет на договора за аренда, сключен от Р. С. К. с А. М. Б. на 18.11.2016г.; -при условията на евентуалност за прогласяване на основание чл.76 ЗН на относителната недействителност на договор за замяна, сключен на 18.11.2016г. (н.а.№..., том ..., рег.№...., дело №.../2016г.), с който техният сънаследник Г. П. Г. се е разпоредил с идеална част от имотите, предмет на делбата, без те да са се паднали в негов дял при окончателното извършване на делбата и да се признае за установено по отношение на ответниците, че договорът за аренда от 18.11.2016г. не е породил правно действие по отношение на собствените им идеални части; -при условията на евентуалност за разваляне на договора за аренда от 18.11.2016г. Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 1007/05.03.2021г., подадена от Й. Г. Й., Т. К. Т., Т. К. Л., М. Б. Г., Р. М. Д., К. С. Г., Л. М. М., Л. М. В. и В. Г. К., чрез процесуалния им представител адв.К. Б. от АК-П., с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържат, че обжалваното определение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията във въззивната жалба, а буквално е пресъздал мотивите на Брезнишкия районен съд, послужили като основание за прекратяване на производството. За неправилен считат извода на въззивния съд за липса на правен интерес от предявяването на установителния иск за собственост, като обосновават същия със сключения на 18.11.2016г. договор за аренда, за който поддържат, че им е непротивопоставим. Поддържат, че доколкото договорът за аренда ограничава правата им на ползване и разпореждане с имотите, за тях е налице правен интерес и от прогласяване на относителната недействителност на сключения на 18.11.2016г. договор за замяна, както и за разваляне на сключения на същата дата договор за аренда. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частните жалбоподатели поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси: 1.Следва ли въззивният съд като втора съдебна инстанция по същество, да изложи свои мотиви и да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и да изложи съображения по възраженията и доводите на страните във въззивната жалба? Поддържат, че въззивният съд не е изложил свои мотиви относно това кои факти и обстоятелства по делото приема за доказани и кои за неосъществили се и защо, като не е съобразил събраните по делото доказателства и доводите във въззивната жалба, които установяват правния им интерес от предявяването на иска. 2.Лишаването на съсобствениците, притежаващи повече от половината от идеалните части на дадени недвижими имоти от правото им да управляват общата вещ съгласно тяхното решение и правото им да получават добиви от вещта (земеделска продукция или наеми, аренда и други граждански плодове) представлява ли основание за предявяване на иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на повече от 50% от общите вещи и извършените от ответниците действия по управление на имота не могат да им се противопоставят? Поддържат, че съдът не е отчел действията на ответницте, с които същите оспорват правото на ищците да управляват съсобствените недвижими имоти, на които те са собственици на повече от половината идеални части и желаят да приведат в действие сключения аренден договор с А. М. Б., за което са сезирани и общинската администрация на [населено място] с искане за оказване на съдействие. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл и по въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно налице ли е правен интерес за ищците за разваляне на договор за аренда, сключен за повече от 10 години по съдебен ред, ако от сключването му до предявяването на иска за повече от три години ищците не са получавали арендни плащания по сключения договор? В писмен отговор, подаден в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частна касационна жалба Р. С. К., чрез процесуалния си представител адв.Б. В., изразява становище, че не са налице поддържаните от жалбоподателите основания за допускане на касационното обжалване, по изложените в отговора съображения. Поддържа също така, че жалбата е и неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. В писмен отговор, подаден в срока по чл.276, ал.1 ГПК, ответникът по частна касационна жалба А. М. Б., чрез процесуалния си представител адв.Б. В., изразява становище, че не са налице поддържаните от жалбоподателите основания за допускане на касационното обжалване, по изложените в отговора съображения. Поддържа също така, че жалбата е и неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пернишкия окръжен съд, съставът на I г.о. на Върховния касационен съд намира следното: Производството по гр.д.№302/2019г. по описа на Брезнишкия районен съд е образувано по предявени от Й. Г. Й., Т. К. Т., Т. К. Л., М. Б. Г., Р. М. Д., К. С. Г., Л. М. М., Л. М. В. и В. Г. К. срещу Р. С. К., А. М. Б. и Г. П. Г. искове за признаване за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че ищците са собственици на основание земеделска реституция, наследство и делба на 5.5/7 идеални части от осем броя земеделски земи, подробно индивидуализирани в исковата молба, предмет на договора за аренда, сключен от Р. С. К. с А. М. Б. на 18.11.2016г.; при условията на евентуалност за прогласяване на основание чл.76 ЗН на относителната недействителност на договор за замяна, сключен на 18.11.2016г. (н.а.№..., том ..., рег.№..., дело №.../2016г.), с който техният сънаследник Г. П. Г. се е разпоредил с идеална част от имотите, предмет на делбата, без те да са се паднали в негов дял при окончателното извършване на делбата и да се признае за установено по отношение на ответниците, че договорът за аренда от 18.11.2016г. не е породил правно действие по отношение на собствените им идеални части и при условията на евентуалност за разваляне на договора за аренда от 18.11.2016г. Поддържат, че имотите, описани в т.1, 2, 3, 4 и 5 от исковата молба са били предмет на делбено производство, в което като съделители са участвали ищците и ответникът Г. Г.. Твърдят, че с решението по допускане на делбата делбените права на съделителите са били определени, но преди влизането му в сила Г. Г. се разпоредил в полза на Р. К. с 1/56 ид.част от имотите, предмет на делбата, чрез договор за замяна, сключен на 18.11.2016г. (н.а.№...,, том...., рег.№..., дело №.../2016г.) и на същата дата Р. К. сключил с ответницата А. Б. договор за аренда, като ѝ отдал под аренда имотите, предмет на договора за замяна, както и на делбеното производство, след което с решение по извършване на делбата имотите, описани в т.1, 2, 3, 4 и 5 от исковата молба били поставени в общ дял на ищците и на Г. Г.. По отношение на останалите, описани в исковата молба имоти, поддържат, че се легитимират като собственици с н.а., съставен през 1998г., с който за собственик на имотите е призната и Д. П. К., наследодател на Г. Г., като тези три имота също са били предмет на договора за замяна, сключен на 18.11.2016г., след което и за тези имоти е сключен договор за аренда между Р. К. и А. Б.. С молба вх.№1156/30.07.2020г. обосновават правния си интерес от предявяването на исковете с обстоятелството, че сключеният на 18.11.2016г. договор за аренда е вписан в Службата по вписванията при Брезнишкия районен съд и регистриран в ОСЗ-гр.Б. и по него арендаторът А. М. Б. получава финансиране за единица площ, но този договор им е непротивопоставим и не е породил права по отношение на собствените им имоти, тъй като е сключен по време на висящо делбено производство за имоти, които не са се паднали в изключителен дял на съделителя Г. П. Г., а са възложени на всички наследници и техният дял е повече от половината от идеалните части на всички съсобственици. Твърдят, че не са били уведомени за сключения договор за аренда, не са били съгласни със сключването му, не са получавали арендни вноски от сключването на договора и до настоящия момент, като за прехвърлянето на собствеността и сключването на арендния договор научили при вписване на решението за делба в Службата по вписванията. С оглед извършеното вписване на договора за аренда в Службата по вписванията и регистриран в ОСЗ-гр.Б. и вписан в КККР на [населено място] в СГКК на [населено място], поддържат че са лишени от правото си да вземат решение като болшинство относно управлението на общата вещ и да получават плодовете от нея, да се разпореждат с нея в интерес на болшинството от съсобствениците. Поддържат, че с установяване, че договорът за аренда няма вещно-правно действие по отношение на правото на ползване и плодоползване ще отрекат правата на А. М. Б. да обработва имотите им и ще се създаде право за тях да сключат договор за аренда с определен от тях арендатор, за да могат да управляват имотите си и да ги ползват съобразно правата на мнозинството. Поддържа, че за тях е налице правен интерес от прогласяване на относителната недействителност на сключения на 18.11.2016г. договор за замяна, тъй като договорът за аренда ограничава правата им на ползване и разпореждане с имотите-тяхна собственост. Интереса си от предявяването на иск за разваляне на договора за аренда обосновават с обстоятелството, че не са получавали арендни плащания по същия до датата на предявяване на исковата молба. Ответниците не оспорват правата на ищците в съсобствеността с уточнението, че правата са определени с решение №11/13.01.2017г. по в.гр.д.№655/2016г. по описа на Пернишкия окръжен съд. Оспорват обаче твърденията, че договорът за аренда не е породил правно действие, като поддържат, че договорът се изпълнява точно – арендаторът А. Б. заплаща арендните вноски на арендодателя, който следва да предава съответната припадаща се част на всеки съсобственик. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено следното: Ищците и ответника Г. Г. са наследници на П. С. Д., б.ж. на [населено място], починал на 30.11.1994г., като с н.а.№..., том ..., дело №.../1998г. на основание влязло в сила решение №60/23.07.1997г. на ПК-Б. в качеството им на наследници на П. С., са признати за собственици на недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [община]. Прието е за установено, че на 16.12.2014г. С. И. Д.-Л., М. И. П., Т. И. Д.-К. и Л. И. Д., като наследници на С. Г. Д. (Д.) са предявили иск за делба против наследниците на П. С. Д. на земеделски земи в землището на [населено място], като исковата молба е вписана в Службата по вписванията на 19.12.2014г. Делбата е допусната с влязло в сила решение №19/29.07.2016г., постановено по гр.д.№346/2014г. на Брезнишкия районен съд, между съделителите С. Д. Л., М. И. П., Т. И. Д.-К., Л. И. Д., В. Г. К., Г. П. Г., Д. П. Г., Й. Г. Й., Т. К. Л., Т. К. Й., М. Б. Г., Р. М. Д., Е. Б. Г., К. С. Г., Л. М. М. и Л. М. В. при посочените в решението квоти. Делбата е извършена с решение №53/29.06.2017г., влязло в сила на 07.11.2017г., като съсобствените имоти са разпределени на основание чл.353 ГПК и в дял на наследниците на П. С. Д. са разпределени нива от 6.300 дка в м.“Котлен“, съставляваща имот №..........; нива с площ от 3.999 дка в м.“Г.“, съставляваща имот №...........; нива с площ от 4.072 дка в м.“Ц.“, съставляваща имот №..........; нива с площ от 11.909 дка в м.“Л.“, съставляваща имот №......... и нива с площ от 12.901 дка в м.“С. п.“, съставляваща имот №.......... Взето е предвид, че на 18.11.2016г. ответникът Г. П. Г. е сключил договор за замяна с Р. С. К., като е прехвърлил на Р. С. К. срещу 480 кг пшеница своята 1/28 ид.част от находящите се в [населено място] имот №.........., имот №........, имот №........, имот №........, имот №........., имот №......., имот №.........., имот №.........., имот №.........., имот №.........., имот №.........., имот №........., имот №......... имот №.......... и имот №.........., като сделката е оформена с н.а.№..., том ..., рег.№...., дело №.../2016г. На същата дата (18.11.2016г.) Р. К. сключил договор с А. Б., по силата на който ѝ е предоставил за временно и възмездно ползване недвижимите имоти, описани в н.а.№..., том ..., рег.№...., дело №......./2016г. Договорът е сключен за срок от 22 стопански години срещу рента в размер на 15 лв. или 50 кг пшеница на декар годишно и вписан в службата по вписванията на 18.11.2016г. Взето е предвид и обстоятелството, че на 11.09.2009г. ищцата Л. М. е предоставила част от наследствените имоти под аренда на „Г.-Г.“ ООД за срок от 10 стопански години, вписан в службата по вписванията на 11.09.2009г., а на 07.06.2019г. съсобствените между наследниците на П. С. Д. земеделски земи по решение №53/29.06.2017г. и н.а.№..., том ..., дело №.../1998г. са отдадени под аренда на „Г.-Г.“ ООД за срок от 5 години срещу арендно заплащане в размер на 25 лева на декар пета категория и 15 лева на декар девета категория и ливади. Този договор за аренда е вписан в Службата по вписванията на 10.06.2019г. Взето е предвид също така, че с молба от 06.07.2020г. А. Б. е поискала съдействие от кмета на [община] във връзка със заявени от „Г.-Г.“ ООД и „М.“ земеделски земи, за които е твърдяла, че има сключен договор за аренда, във връзка с което кметът на [община] е поискал от „Г.-Г.“ ООД документи, даващи им основание да ползват процесните имоти, след което с писмо изх.№9400-1691/6/ 17.07.2020г. кметът на [община] е уведомил А. Б., че жалбата ѝ е оставена без разглеждане до приключване на съдебния спор. Прието е за установено също така, че с уведомление от 06.12.2018г. Службата по геодезия и картография е уведомила ищците по настоящето дело, че процесните имоти са записани като отдадени под аренда на А. Б.. Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените искове. Изложени са съображения, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск за собственост, за която съдът следи служебно, като правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото на собственост с фактически или правни действия. В случая е прието, че ответниците не оспорват правата на ищците върху процесните имоти, отдадени под аренда, такива, каквито са установени с влязлото в сила решение №19/29.07.2016г., постановено по гр.д.№346/2014г. по описа на Брезнишкия РС, както и че не се установява да са извършени от тях фактически или правни действия, които да се квалифицират като оспорващи или смущаващи правото на собственост на ищците. Изложени са съображения, че сключването на договор за аренда от един от съсобствениците съставлява управително действие по отношение на съсобствената вещ и с него не се отричат правата на останалите собственици, тъй като ползването на имотите лично или чрез отдаването им на трети лица е част от правомощието на собственика съгласно чл.31, ал.1 ЗС. Взето е предвид, че предмет на договора за аренда е именно предоставяне ползването на чуждата вещ – земеделски имоти, поради което ползването на това основание, респ. предприемането на действия от арендатора за осъществяване на правата по договора, не могат да се третират и не съставляват такива по оспорване на собствеността върху тези имоти. И доколкото сключването на договор за аренда от съсобственик не съставлява разпореждане със съсобствената вещ, въззивният съд е приел, че то не може да се счита за действие, с което се оспорва или смущава правото на собственост на ищците и разрешенията в т.3б на ТР №4/14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС не намират приложение. По отношение на иска по чл.76 ЗН въззивният съд е изложил съображения, че според разпоредбата на чл.76 ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов дял при делбата, като правото на сънаследник да иска прогласяване на относителната недействителност може да се упражни само в първата фаза на делбения процес по аргумент от чл.279 ГПК под формата на инцидентен установителен иск или правоизключващо възражение. Взето е предвид също така, че спорът по чл.76 ЗН е преюдициален и обуславящ спора за собственост и в делбения процес, в който в първата фаза се решава за кои имоти и между кои съсобственици се допуска делбата. Взето е предвид, че в случая ищците са сънаследници, които не са извършвали разпоредителни действия и са предявили иска по чл.76 ЗН против сънаследника си Г. Г., който е извършил такова разпореждане, както и против последващия приобретател, но въпреки това искът е приет за недопустим, тъй като ищците не са упражнили правото си на иск по чл.76 ЗН в рамките на делбения процес, който е имал за предмет делба на част от процесните земеделски земи. За другата част от земеделските земи – тези по н.а.№...., том ..., дело №........./1998г., въззивният съд е приел, че искът по чл.76 ЗН е недопустим, тъй като иск за делба не е предявяван. Изложени са съображения, че доколкото в конкретния случай договорът за аренда от 18.11.2016г. е сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50% от общите земеделски имоти и е сключен без знанието и съгласието на останалите съсобственици, то същият е непротивопоставим на останалите съсобственици и поради тази непротивопоставимост за тях липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.87 ЗЗД за развалянето му. Изводите на въззивния съд се основават на цялостен и задълбочен анализ на всички представени по делото писмени доказателства, които са изброени в обжалваното определение, а правните последици от установените от тези доказателства релевантни за спора факти и обстоятелства са взети предвид от съда при извършването на преценка за наличие на правен интерес от предявяването на исковете. Обсъдени са и всички доводи, които ищците са навели с цел обосноваване на правния си интерес от предявяването на исковете. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване по първия, поставен от тях въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да извърши самостоятелен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, както и на наведените от страните доводи по спорните въпроси, в случая по въпроса за допустимостта на предявените искове. Извършената от въззивния съд преценка съответства на трайно установената практика на ВКС, вкл. и на съдържащата се в посочените в изложението съдебни актове. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос, поставен от жалбоподателите в изложението към частната жалба. Трайна и последователна е практиката на ВКС, че правният интерес от предявяването на установителен иск е обусловен от съществуването на спор досежно принадлежността на правото на собственост, респ. от твърдение за наличие на фактическо състояние, което предявилото иска лице би могло да защити единствено чрез предявяването на такъв иск. В хипотеза, при която съсобствениците, притежаващи повече от половината от идеалните части от даден недвижим имот, са лишени от правото си да управляват общата вещ съгласно тяхното решение и от правото им да получават добиви от вещта, защитата на накърнените им права не може да бъде осъществена чрез предявяването на установителен иск за признаване на правата им в съсобствеността – търсената защита не съответства на вида на нарушението на притежаваното право. Съображения в този смисъл се съдържат в мотивите към ТР №8/27.11.2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС - преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване (аргумент от чл.124, ал.1 ГПК). Само нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за неговото възстановяване. От установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. В настоящия случай правата на ищците по отношение на част от процесните имоти са съдебно признати, а за правата им върху останалите имоти между страните не съществува спор, поради което следва да се приеме, че изводът на въззивния съд съответства на практиката на ВКС. Действително в сочените от частните жалбоподатели актове на тричленни състави на ВКС (решение №115 от 21.11.2017г. по гр.д.№997/2017г. на I г.о. на ВКС и решение №12 от 01.03.2018г. по гр.д.№1251/2017г. на II г.о. на ВКС) е прието, че когато няколко последователни договори за аренда са били сключени от съсобственици с различни по обем права в съсобствеността, следва да се отдаде превес на този арендатор, сключил договор за аренда със съсобствениците, притежаващи повече от 50% в съсобствеността, като проявление на общото правило на чл.32, ал.1 ЗС, според което общата вещ се управлява от мнозинството от съсобствениците съобразно притежаваните от тях дялове в общността. Следователно, дори когато договорът за аренда, сключен със съсобственик с по-малко от 50% идеални части, е вписан, същият не е противопоставим както на последващ арендатор, така и на наемател, на когото мнозинството от съсобствениците са предоставили облигационното право на ползване върху имота (в този смисъл е и решение № 314 от 17.02.2012 г. по гр.д.№ 1548/10 г. на ІІІ г.о., в което се приема, че именно по аргумент от чл.31, ал.2 ЗС, когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от един или повече от съсобствениците, които не притежават повече от половината от имота, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици на имота заедно или поотделно). Същият извод се съдържа и в обжалваното решение, поради което следва да се приеме, че противоречие с практиката на ВКС в поддържания от частните жалбоподатели смисъл не е налице. Още повече като бъде взето предвид, че посочените по-горе решения на тричленни състави на ГК на ВКС са постановени в производство по предявен ревандикационен, а не установителен иск и предявените от притежаващите повече от 50% идеални части от правото на собственост съсобственици ревандикационни искове срещу арендатори са приети за основателни по причина непротивопоставимост на договорите за аренда. В настоящия случай обаче предявилите иска лица не претендират предаване на владението върху съсобствения имот, по който именно въпрос съществува спор между страните по делото – кой има правото да упражнява фактическата власт върху процесните имоти и на какво основание. Този спор обаче не може да бъде разрешен чрез предявяването на установителен иск за притежаваните права в съсобствеността, доколкото същинският спор между страните е за ползването на имотите и за получаването на добивите от тях. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по въпроса за наличието на правен интерес от предявяването на иск за разваляне на договора за аренда. В съответствие с трайно установената практика на ВКС въззивният съд е приел, че за лица, на които един договор е непротивопоставим, липсва правен интерес от предявяване на иск за развалянето му. Съответстващ на практиката на ВКС е и изводът на въззивния съд за недопустимостта на предявения по реда на чл.76 ЗН иск за имотите, предмет на делбения процес по гр.д.№346/2014г. по описа на Брезнишкия РС, доколкото процесните имоти са поставени в общ дял както на ищците, така и на разпоредилия се с дела си ответник Г. Г. и е настъпила предвидената в чл.76 ЗН правна последица – сключеният от Г. Г. през 2016г. договор за замяна е запазил вещноправния си ефект и в отношенията му с неговите сънаследници. По отношение на имотите, които не са били предмет на делбения процес според разясненията, дадени с ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС, т.1 позоваването на относителната недействителност по чл.76 ЗН е допустимо и по иск за собственост, но и в тази хипотеза на първо място съдът следва да извърши преценка допустим ли е предявеният установителен иск за собственост. И тъй като в настоящия случай изводът на въззивния съд за недопустимостта на установителния иск за собственост съответства на практиката на ВКС, а предявяването на иск по чл.76 ЗН в самостоятелно производство е недопустимо, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от частните жалбоподатели основание за допускане на касационното обжалване. Допустимият път за защита на правата на жалбоподателите с оглед естеството на тяхното засягане е различен от заявения. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение