Решение № 12230 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15866/2013 г.

Решение № 12230 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15866/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 6115 от 9.10.2013 г., постановено по адм. д. № 3826/13 г. Административен съд София град, първо отделение, 43-ти състав, с което е изменен ревизионен акт № 2021206934/04.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 365/25.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София, в частта относно определения за 2006 г. данък общ доход да довнасяне и определения размер на дължимия за 2006 г. данък в размер на 2 832 лв. главница и 1 881,62 лв. лихви за забава, като е отхвърлена жалбата в останалата й част. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Владимир Лилянов Василев от гр. Видин. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град в обжалваната му част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град в обжалваната му отхвърлителна част и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отмени обжалвания РА. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на съдебното решение в частта за присъдените лихви на стойност 11 687,45 лв. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение в изменителната му част е подадена касационна жалба от Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в посочената му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционният съд в обжалваната му изменителна част и вместо него да постанови друго такова, с което потвърди оспорения РА изцяло. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Владимир Лилянов Василев от гр. Видин, чрез своя процесуален представител, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество и двете са неоснователни. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустима. По същество тази на Владимир Лилянов Василев е неоснователна, а тази на директора на Дирекция "ОДОП"-гр. София е основателна. С решението си Административен съд София град е изменил ревизионен акт № 2021206934/4.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 365/25.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София, в частта относно определения за 2006 г. данък общ доход да довнасяне и е определил размера на дължимия за 2006 г. данък в размер на 2 832 лв. главница и 1 881,62 лв. лихви за забава, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е възпроизвел в мотивите на решението установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, начина за определяне на данъчната основа при условията на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс, съответно на задълженията на дружеството за дължим данък добавена стойност. По съществото на спора относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт са изложени мотиви, че в началното салдо към 1.01.2006 г. следва да се включи получената застрахователна сума в размер на 15 000 лв., изплатена на 20.02.2001 г. от ЗД "Витоша" -АД- клон Видин, както и сумата от 35 000 лв., декларирана като налична към 1.01.2006 г. и получена по банков кредит от 35 000 лв. Посочено е, че за заплатената застрахователна сума са представени писмени доказателства в хода на съдебното производство, а по отношение на паричния заем не са представени доказателства, че средствата по него са били използвани за строителни и довършителни работи на недвижимите имоти по нот. Акт № 65/18.05.2005 г. и № 84/20.09.2006 г., каквито са били аргументите на ревизиращите органи. По отношение на твърдяното дарение в размер на 20 000 лв. от Калинка Лилянова Бонева и Димитър Викторов Бонев първоинстанционният съд е приел, че не е доказано предаването на парите и обстоятелството, че дарителите са разполагали с такава сума. Изложени са аргументи, че договорът е без нотариална заверка и няма данни за предаване на сумата, за да се приеме, че е спазена формата по чл. 225, ал. 2 от ЗЗД, а на връченото искане на посочените лица за предоставяне на доказателства в хода на ревизията те не са декларирали, че са предоставили такава сума на Владимир Василев. Решаващият съд е приел, че не е доказано и притежаването от жалбоподателя на сумата от 200 000 лв. по договор за дарение от 9.06.2003 г., сключен между Йоана Николова Иванова и Кръстьо Петров Иванов /баба и дядо на жалбоподателя/ и последния. По сходен начин са изложени доводи за липса на нотариална форма и на доказателства за предаване на сумата, както и липсват доказателства, че дарителите са разполагали с такава сума. Съдът е обсъдил заключението на съдебно-агрономическата експертиза, според която е възможно за периода 1994 - 1999 г. да се реализират доходи в размер на 135 200 лв. от гледане на домати и 299 320 лв. от гледане на патладжани върху взети под аренда земеделски земи, както и свидетелските показания и служебна бележка на Кметството - с. Капитановци, общ. Видин, според които бабата и дядото на жалбоподателя са земеделски производители. Независимо от тези доказателства е прието, че не е доказано за посочения период да са реализирани доходи в размер на 200 000 лв. от гледането на селскостопанска продукция, липсват данни тези доходи да са декларирани, макар и да са необлагаеми, както и липсват данни за съхраняване на получените суми от отглеждането на селскостопанска продукция. Съобразени са показанията на св. Венета Заркова, според които през периода 1994 - 1996 г. баща й е загубил голяма сума пари при банковата криза, а ползването на банков трезор е квалифицирано като обстоятелството, което не установява, че в него са били съхранявани такъв размер парични средства. Предвид на това е изграден извод, че не е доказано извършването на дарение в размер на 200 000 лв. от бабата и дядото на жалбоподателя. На база на изложените констатации решаващият съд е приел, че РА следва да се измени в частта за установения данък общ доход за 2006 г., като с включването в паричния поток на посочените по-горе суми данъчната основа следва да се определи на 14 450,50 лв. и дължимият данък възлиза на 2 832 лв. главница и лихви в размер на 1 881,62 лв., а в останалата част жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. На отделен ред са изложени аргументите на съда защо приема за неоснователно оплакването на жалбоподателя за дължимост на лихви за забава върху установения размер на данъчни задължения. Посочено е, че лихви се дължат от деня, следващ този, в който най-късно е следвало да се плати данъка на основание чл. 55, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 175, ал. 1 от ДОПК. Отбелязано е още, че размерът на лихвата е определен законосъобразно съгласно нормите на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, и че лихвата се явява публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК и съгласно чл. 108, ал. 1 от ДОПК се определя с ревизионен акт. По жалбата на Владимир Лилянов Василев. Решението на Административен съд - гр. София град е правилно и законосъобразно в обжалваната му отхвърлителна част. Основните оплаквания на този касатор са за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е извършил логически анализ на доказателствата в тяхната съвкупност и по отделно, което е довело до неправилни изводи за наличието на хипотеза по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Твърди се още, че физическите лица не попадат в категорията "предприятие" по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч., поради което няма как да бъде формиран законосъобразен паричен поток. В отделна точка са развити оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно непризнаването налични средства в размер на 200 000 лв. по договор за дарение с бабата и дядото на жалбоподателя, съответно на сумата 20 000 лв. по договор за дарение от сестрата на жалбоподателя и съпруга й. В отделна точка при условията на алтернативност са развити оплаквания за неправилност на решението относно присъдените лихви в размер на 11 687,45 лв. Направените оплаквания са неоснователни. Видно от данните по делото, ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. След съпоставка и анализ на имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице е прието, че е налице недостиг на парични средства в размер на 64 450,50 лв. за 2006 г.; 19 207,77 лв. за 2007 г., 49 044,66 лв. за 2008 г., 133 467,43 лв. за 2009 г. и 128 739,53 лв. за 2010 г. С оглед на това и предвид становищата на страните първоинстанционният съд е формулирал и основният спорен въпрос - налице ли е хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК като основание за провеждане на ревизията, като отговорът на този въпрос изисква отговор на въпроса получил ли е по дарение жалбоподателя сумата от 220 000 лв., от които 200 000 лв. дарение от неговата баба и дядо, а останалите 20 000 лв. дарени от сестра му и нейния съпруг. Административният съд е дал отрицателен отговор на тези въпрос, на база на което е и направен извод за неопровергаване на констатациите на ревизионния акт за провеждане на ревизията по особения ред. Този негов извод е обоснован и се споделя от настоящата касационна инстанция. Не може да бъде споделено оплакването по т. 1 от жалбата. Същото е твърде общо и се припокрива с оплакванията, развити в останалите точки от жалбата. Констатациите на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, които са възприети и от първоинстанционния съд, са изградени на база на всестранен анализ на събраните в хода на ревизията доказателства за осъществените приходи и разходи на ревизираното лице за ревизираните данъчни периоди. Този анализ не е произволен, а е извършен на база на събрани по надлежен ред в хода на ревизията писмени доказателства. Неоснователни са и оплакванията, изложени в т. 2 от жалбата, относно това, че физическите лица нямат задължения да водят счетоводство, каквито задължения имат предприятия по силата на Закона за счетоводството. От обстоятелството, че физическите лица не следва да водят счетоводство, че нямат задължения да събират и съхраняват счетоводни документи, не следва автоматично извод, че не може по законен път да бъде формиран паричен поток, каквито аргументи са развити в жалбата. Законодателството съдържа достатъчно правни норми, които въвеждат изисквания за документиране на получените приходи, респективно извършените разходи/или тези в по-големи размери извън обичайните разходи за живот/, поради което е логично при действително получени приходи да са оставени следи в обективната действителност. Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни оплакванията по т. II от касационната жалба, наведени срещу изводите на първоинстанционния съд относно получена сума по договор за дарение от бабата и дядото на жалбоподателя. В случая няма спор относно правната уредба на договора за дарение, а относно това разполагали са двамата дарители с такава сума, която да дарят на своя внук. Изводите на административния съд в тази насока са логически обосновани. Правилно е прието, че назначената в съдебното производството агрономическа експертиза установява единствено теоретичната възможност какво количество зеленчуци могат да бъдат отгледани от наетите площи, но същата не установява, че такива действително са отгледани, респективно, че след продажбата им са получени посочените от експерта суми. Свидетелката Венета Заркова, майка на жалбоподателя, и свидетелят Сергей Йоницов излагат показания, че Йоана Николова Иванова и Кръстьо Петров Иванов са обработвали земеделски земи, получавали са продукция, която са продавали по пазарите и прочие. Но техните показания са твърде общи, липсва информация относно количества произведена продукция, цена на продажба и др. Не са ангажирани и доказателства относно извършени разходи по производството на тази продукция, като в този смисъл не може да се приеме, че посочените от вещото лице суми се явяват чиста печалба. При изграждането на отрицателния отговор на спорния въпрос първоинстанционният съд е съобразил и други относими обстоятелства - че липсват данни къде са били съхранявани парите, както и показанията на св. Заркова, че през периода 1995 - 1996 г. Кръстьо Петров Иванов е загубил голяма сума пари в резултат на банковата криза. Освен изложените от административния съд аргументи следва да бъде отбелязано, че житейски е нелогично в отношенията баба, дядо и внук при извършване на дарение на парична сума, да бъде съставен договор в писмена форма, а при липса на нотариална заверка на същия няма категорични данни за достоверност на датата на сключване на договора. От друга страна, предвид на фактите по делото, е нелогично след като през 2003 г. жалбоподателят е получил като дарение сумата 200 000 лв., той да сключва договор за заем с банка за сумата 35 000 лв. през същата година. Декларирането на сумата от 200 000 лв. съгласно изискванията на чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) е посочено от съда като задължение на дарителите, а не на надарения, поради което наведените оплаквания в тази насока са неотносими към спора. Неотносими към спора са и доводите, свързани с това, че получените суми от производство и реализация на селскостопанска продукция са необлагаеми, доколкото същият се свежда до това могло ли е да бъдат реализирани такива доходи, а не дали са били декларирани. Правилно е отчетено и обстоятелството, че ангажирането на доказателства за ползване на банков трезор от дарителя, респективно негов син, не е доказателство, че в този трезор се е съхранявала процесната парична сума. По сходни аргументи са неоснователни и оплакванията относно това, че съдът е приел за недоказано обстоятелството, че жалбоподателят е притежавал към 1.01.2006 г. сумата 20 000 лв. по договор за дарение от неговата сестра и съпруга й. В тази насока правилно е отбелязано, че при отправено в хода на ревизията искане към двамата дарители за представяне на доказателства, същите не са заявили, че са извършили такова дарение. Предвид установените факти и обстоятелства административният съд правилно е приел, че в паричния поток на жалбоподателя не може да бъде включена сумата от 220 000 лв., получена по договори за дарение, и в този смисъл не могат да бъдат опровергани констатациите на РА за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Направеното алтернативно оплакване относно отхвърлителната част от решението спрямо РА в частта му за лихвите върху установените задължения за данък общ доход също е неоснователно. Лихвите върху данъчни задължения са публично държавно вземане - чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК, а по силата на чл. 108, ал. 1 от ДОПК данъчните задължения се установяват с ревизионен акт по чл. 118 от същия кодекс. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд -София град в обжалваната му отхвърлителна част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Дирекция "ОДОП"-гр. София. Решението на административния съд в изменителната му част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че в тази си част решението на административния съд е немотивирано и необосновано на събраните по делото доказателства. Направените оплаквания са основателни. Видно от данните по делото, на ревизираното лице Владимир Лилянов Василев е била извършена насрещна проверка за съответствие между доходи и имущество за периодите от 1.01.2005 г. - 31.12.2010 г., приключила с протокол № 1221490:/19.05.2010 г. По време проверката е било установено имущественото състояние на лицето, както и придобитите от него доходи. Лишено от житейска и икономическа логика е обстоятелството изтеглен банков заем през 2003 г. да е наличен към 1.01.2006 г. Нормално договор за заем се сключва при възникнала конкретна нужда от парични средства, а не абстрактно, просто, за да има дадени лице пари. Поради това са логични констатациите на органа по приходите, че паричните средства по договора за заем от 2003 г. са използвани от лице за възникнали към оня момент конкретни нужди, свързани с придобиването на определена категория недвижими имоти и тези констатации не са опровергани от ревизираното лице. Застрахователното обезщетение е заплатено през 2001 г., т. е. още по- назад във времето, поради което е нелогично да е налично към 1.01.2006. Като е приел други и е включил посочените суми в данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и е преизчислил размера на дължимия данък, като е изменил ревизионния акт в тази му част, Административен съд - София град е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Владимир Лилянов Василев следва да бъде отхвърлена изцяло. При този изход на процеса първоинстанционното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част за разноските, а Владимир Лилянов Василев следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "ОДОП"-гр. София разноски по делото в размер на още 1 848,41 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,