Определение № 251 от 29.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г.
ВКСII търговско отделение29.10.2015 г.
Диспозитив
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на „Медитераниън Маркетс енд П.” С.Р.Л. сумата 155 /сто петдесет и пет/ лева – разноски по делото. Оставя без уважение молбата по чл.248 ГПК в останалата й част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на „Медитераниън Маркетс енд П.” С.Р.Л., чрез процесуалния му пълномощник, с искане за допълване на решение № 13 от 23.06.2015 г. по т.д. № 2435/2014 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, като се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в общ размер на 6 184 лева.. Ответникът по молбата [фирма] не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима, а по същество - частично основателна. С решение № 13 от 23.06.2015 г. настоящият съдебен състав е постановил отмяна на решение № 67 от 13.03.2014 г. по в.т.д. № 121/2013 г. на Апелативен съд – Велико Т., като за начална дата на неплатежоспособността на [фирма], ЕИК[ЕИК], е определена датата 30.06.2008 г. Налице е обаче пропуск на състава да се произнесе по искането за присъждане на разноски в полза на настоящия молител, направено в публичното съдебно заседание на 28.01.2015 г., както и в представената писмена защита. Искането е подкрепено от депозирани в същото съдебно заседание договор за правна помощ от 25.03.2014 г. и разписка от 16.01.2015 г., заедно със списък по чл.80 ГПК. Видно от цитирания договор за правна помощ е, че същият има за предмет изготвянето на касационна жалба срещу въззивното решение по в.т.д. № 121/2013 г. на АС – В.Т. /т.1.1./, защита и процесуално представителство в производството пред ВКС по касационната жалба /т.1.2./ В зависимост от така очертания предмет на договора, в т.2 страните са уговорили и съответното адвокатско възнаграждение, а именно: 5 000 лв. - заплатено в брой авансово възнаграждение за изготвяне на касационната жалба по т.1.1. и 1 000 лв. - дължим адвокатски хонорар за процесуално представителство в случай на допускане на касационната жалба до разглеждане, платимо преди открито съдебно заседание пред ВКС /т.2.2./ Представена е и разписка от 16.01. 2015 г., с която адвокат А. Л. удостоверява получаването на сумата 1 000 лв. от В. С., посочен като пълномощник на „Медитераниън Маркетс енд П.” С.Р.Л., с отразена дата и рег.номер на пълномощното. Настоящият съдебен състав приема, че заплатеното адвокатско възнаграждение по т.2.1. в размер на 5 000 лв. не би могло да се присъди на дружеството касатор /сега молител/, тъй като договорът не е представен своевременно – заедно подадената касационна жалба. Като неоснователно следва да се прецени и искането за присъждане на адвокатски хонорар за процесуално представителство пред ВКС в размер на 1 000 лв., тъй като цитираното в разписката пълномощно не е представено по делото и затова не би могло да се приеме, че сумата е заплатена именно от дружеството – молител, чрез надлежен свой извънпроцесуален пълномощник. Молбата за допълване на решението в частта за разноските е основателна само за сумата 155 лв. – внесени държавни такси: в размер на 30 лв. - за първата фаза на касационното производство и 125 лв. – за разглеждане на касационната жалба по същество. За тази сума следва да се ангажира отговорността на ответника по касация, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Следва да се отрази, че в т.3 от списъка по чл.80 ГПК неточно е посочен размерът на ДТ за разглеждане на касационната жалба – 150 лв., вместо действително внесената ДТ в размер на 125 лева /пл.нареждане от 10.11.2014 г./ Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение