Определение № 66 от 09.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1824/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 1015106 от 18.02.2015 г. подадена от А. Д. Н. от [населено място], чрез адв. П. Д. Т. на влязло в сила решение № 1048 от 12.02.2015 г., на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV-д въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 9986/2014 г. по описа на съда, с което частично е отменено решение от 20.06.2013 г. на Софийски районен съд, 31 – състав, постановено по гр. д. № 42841/2012г. по описа на същия съд. С второинстанционното решение е уважен предявеният от Д. С. Д. срещу молителителя – А. Д. Н., иск с правно основание чл. 74 ЗЗД и е потвърдено решението на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. С. Д. срещу А. Д. Н. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. Ответникът по молбата за отмяна – Д. С. Д., счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното: С подадена от А. Д. Н. молба се иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като молителят твърди, че вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото и да бъде представлявана по надлежния ред. Молбата за отмяна е подадена в рамките на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима и са налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,