Определение № 2836 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1448/2026 г.

Производството е по чл.229, ал.1, т.2 във връзка с чл.166, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. А. Г. от гр.Петрич, подадена чрез процесуален представител – адвокат Л. Георгиев АК Благоевград срещу определение № 74 от 08 януари 2026 год. постановено по адм.дело № 29/2026 год. по описа на Административен съд гр.Благоевград. С обжалваното определение съдът e оставил без уважение искането на З. А. Г. да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2033857 от 31 декември 2025 год., издадена от А. К. Г. – младши автоконтрольор в Районно управление – Петрич към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца. Частният жалбоподател чрез своя процесуален представител – адвокат Л. Георгиев от АК Благоевград счита обжалваното определение за неправилно, поради нарушение на материалния закон постановено при допуснати съществени нарушения и е необосновано. Счита, че в нарушение на чл. 170, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 АПК, първоинстанционният съд не му е указал по отношение на кои обстоятелства по делото трябва да представи доказателства. Твърди, че с от представените с частната жалба писмени доказателства се установява, че свидетелството за управление на моторно превозно средство му е необходимо за упражняване на правото му на труд, тъй като местонахождението на работното му място е на [заличен текст], където работи на две смени – дневна и нощна. Представя се разписание на общественият транспорт от гр.Петрич където е местоживеенето му до [населено място] и обратно. Като новонастъпило обстоятелство твърди, че живее в едно домакинство със своите родители, които са със сериозни здравословни проблеми и е необходимо да се грижи за тях. Навежда довод че баща му А. Г. се намира във възстановителен период след тежки операции, поради което отнеманато на СУМПС ще затрудни обгрижването му и при необходимост транспортирането му от гр.Петрич до гр.София. С тези аргументи обосновава значителните и трудно поправимите вреди за него и семейството му в резултат на процесната ПАМ Счита също за ново обстоятелство и факта, че след 08 януари 2026 год. е получил уведомление от работодателя в което следва да декларира дали има отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), за какъв срок и за какво нарушение. В тази връзка се навежда довод че в резултат на процесната ПАМ може да се стигне до прекратяване на трудовото му правоотношение, което се преценява като прекомерна наказателна репресия. Навеждат се също доводи че в обжалваната ПАМ липсват мотиви защо е наложено отнемането на СУМПС за максималният срок от 18 месеца, което нарушава принципа на съразмерност. Прави искане, Върховният административен съд да отмени обжалваното определение на Административен съд гр.Благоевград и да постанови друго, с което да спре предварително изпълнение на заповед за № GPAM-2033857 от 31 декември 2025 год., издадена от А. К. Г. – младши автоконтрольор в Районно управление гр.Петрич към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Благоевград. Ответникът по частната жалба – младши автоконтрольор в Районно управление гр.Петрич към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Благоевград, не взема становище по допустимостта и основателността на частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита частната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. От фактическа страна се установява следното: З. А. Г. от гр.Петрич, притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. На 30 декември 2026 год. компетентните органи приемат в съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4496711 че в гр.Петрич, З. А. Г. като водач на МПС с рег. номер [номер] при полицейска проверка отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества и техните аналози, както и да даде биологична проба за медицинско изследване. На 31 декември 2025 год. А. К. Г. – младши автоконтрольор в Районно управление гр.Петрич към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Благоевград издава процесната по делото заповед № GPAM-2033857, с която на жалбоподателя З. А. Г. е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б.Б ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средството до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. По делото пред настоящата инстанция са ангажирани доказателства, че частният жалбоподател З. А. Г. работи на [заличен текст] като полага труд при сменен режим – дневна и нощна смяна. Установява се също че неговият баща А. Г. е с влошено здравословно състояние – представена е в тази насока надлежна медицинска документация. Представено по делото е също и разписанието на общественият транспорт от гр.Петрич до с.Кулата и обратно. Всички тези факти се установяват след постановяване на процесното определение от състава на Административен съд гр.Благоевград, въз основа на писмени доказателства приложени с частната жалба. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че посочените в жалбата съображения са изцяло бланкетни и без никаква конкретика, и въз основа на тях не може да се направи обоснован извод, че с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспореният акт, за частният жалбоподател З. Г. се причиняват значителни и трудно поправими вреди. Приема се също, че възникналите неудобства за оспорващия не надхвърлят обичайните такива, които всеки човек би изпитал без свидетелство за управление на МПС. По тези съображения се приема, че частният жалбоподател не е доказал наличието на значителна или трудно поправима вреда, която допуснатото по закон предварително изпълнение на № GPAM-2033857 би могла да му причини. Въз основа на това съдът прави извод за неоснователност на искането и го оставя без уважение. Изводът на съда е правилен. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспенсивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспенсивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. Независимо от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, за да не лиши правото на съдебна защита от ефект законодателят е предвидил възможност съдът да спре предварителното изпълнение. Предпоставките, при които това може да стане, са нови факти и обстоятелства, такива, които са настъпили след издаването на акта, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Нищо друго. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя, тъй като става въпрос за изключение от този основен принцип в административният процес. Частният жалбоподател твърди, че поради невъзможността да управлява МПС за срок от осемнадесет месеца се лишава от възможността да полага непосредствени грижи за здравето на родителите си както и се затруднява осъществяваната от него трудова дейност. В подкрепа на тези твърдения са представени надлежни доказателства, които установяват съществуващи в обективната действителност факти настъпили преди датата на издаване на процесната ПАМ. Видно от доказателствения материал по делото частният жалбоподател не е ангажирал доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Позоваването на посочените по-горе вреди, които частният жалбоподател ще следва да понесе от предварителното изпълнение, не са в резултат на новонастъпили факти, а на самото допуснато предварително изпълнение, но именно него законодателят е целял и допуснал. Представените по делото писмени доказателства не установяват нови факти, настъпили след издаването на заповедта, а такива които са се осъществили преди нейното издаване. Частният жалбоподател твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради невъзможността да управлява МПС за срок от осемнадесет месеца, тъй като ще е невъзможно да води баща си при нужда на лекар в гр.София и ще му бъде затруднено да упражнява трудовата си дейност. Безспорно е, че невъзможността да се управлява МПС в ежедневната дейност в рамките на период от осемнадесет месеца, винаги представлява затруднение, а особено при непосредствено полагане на грижи за болен родител. Това ограничение създава затруднения и при осъществяване на трудовата му дейност и следователно сам по себе е факт, който ще има неблагоприятни последици за частния жалбоподател. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т. е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможност да се управлява МПС в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Във връзка с твърдението в частната жалба че след 08 януари 2026 год. е получил уведомление от работодателя в което следва да декларира дали има отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), за какъв срок и за какво нарушение. По делото липсват данни, че представената с частната жалба празна бланка на уведомление да е адресирана и получена от частния жалбоподателя, както и доказателства че е стартирало дисциплинарно производство по отношение на него, каквито доводи се правят. Дори обаче този факт да може да бъде установен, той е напълно неотносим към настоящото производство, касаещо спиране предварителното изпълнение на заповед за отнемане на СУМПС. По изложените по-горе съображения, частният жалбоподател, както обосновано приема първоинстанционният съд, не е доказал наличието на значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на оспорената заповед му причинява, поради което изводът на съда за неоснователност на искането е правилен. Доводът на частния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът не е указал доказателствената му тежест, са неоснователни. Съгласно чл. 166, ал. 3 АПК искането за спиране на предварителното изпълнение се разглежда в закрито заседание, а съдът се произнася незабавно с определение. Следователно за съда не е налице задължение да дава указания на страните, а се произнася с оглед твърдените в искането факти и приложените доказателства, които следва да ги установят. Що се касае до наведеният довод, че липсват мотиви в процесната ПАМ защо е наложено отнемането на СУМПС за максималният срок от 18 месеца, което нарушава принципа на съразмерност. Този довод е неотносим към настоящото производство, тъй като той е свързан със законосъобразността на процесната ПАМ и по него следва да се произнесе състава на Административен съд гр.Благоевград при постановяване на своето решение по съществото на спора. По изложените по-горе съображения съдът няма да обсъжда и доводите изложени от пълномощника на частният жалбоподател в допълнителна молба от 27 февруари 2026 год., тъй като тези доводи имат отношение към законосъобразността на процесната ПАМ, което не е предмет на разглеждане в настоящото производство. По тези съображения, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение