Определение № 2626 от 14.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1269/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от министър на земеделието и храните срещу определение № 28004 от 20.12.2024 г. по адм. дело № 20247010710195 от 2024 г. на Административен съд София град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на министъра на земеделието и храните срещу становище, изх. № ЕО - 1 от 16 юли 2024 г. на министъра на околната среда и водите, в частта относно Условие 1.16, Условие 1.17, Условие I.B.6 от становище по екологична оценка (ЕО) № 5 - 4 / 2023 г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба с доводи за неправилност с посочени отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се претендира отмяна на определението. Основно се твърди, че обжалваното становище на министъра на околната среда и водите притежава белезите на акт по тълкуване на индивидуален административен акт. Заявява, че неправилно е направен извода, че тълкувания акт е изпълнен, както и, че липсва правен интерес от оспорването на акта по тълкуване, поради което съдът е следвало да разгледа оспорването по съществото на спора. Ответната страна - министър на околната среда и водите в писмено становище от М. Кючюкова - главен юрисконсулт счита частната жалба за неоснователна. Счита, че спорове между административните органи се решават по реда на субординационните отношения между тях или чрез сезиране и използване на общия им, горестоящ административен орган. Поддържа извода за липса на правен интерес от оспорване на становището, което нямало и белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК. Заявява, че становището за ЕО е изпълнило предназначението си. Върховният административен съд, шесто отделение състав намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. След извършената касационна проверка настоящия съдебен състав намира, че по същество е неоснователна поради следното: Производството пред първоинстанционния административен съд е било образувано по повод жалба на министъра на земеделието и храните срещу Становище изх.№ ЕО-1/16.07.2024г. на министъра на околната среда и водите, в частта относно прилагането на условията и мерките във връзка с Условие І.16, Условие І.17, Условие І.В.6. от Становище по ЕО № 5-4/2023г. относно Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони в Република България за периода 2023 - 2027г. С обжалваното определение съдът не е възприел оспореното Становище изх.№ ЕО-1/16.07.2024г. на министъра на околната среда и водите като годен за обжалване индивидуален административен акт, като приел, че екологичната оценка е акт по см. на чл.53 АПК, необходим за издаване на крайния в производството акт – в случая Стратегически план за развитие на земеделието и земеделските райони в Република България за периода 2023 – 2027 г., който след одобрението от ЕК подлежи на изпълнение така, както е одобрен, съответно е преклудирана възможността за тълкуване на акта по чл.53 АПК, доколкото той няма самостоятелно правно действие, а е част от производството по издаване на крайния акт. След издаване на крайния акт, този акт не може да бъде тълкуван, тъй като е изпълнен. Следователно оспореното становище следвало да бъде възприето не като административен акт по чл.62, ал.3 АПК, а като отговор на отправеното запитване от министъра на земеделието и храните, съответно изключен от съдебен контрол. Освен това приел, че липса правен интерес от оспорването за жалбоподателя, тъй като в случая адресати на задълженията, доколкото такива се създават с оспореното становище, са бенефициентите по конкретните програми, а не министърът на земеделието и храните. Поради това за него не бил налице правен интерес от оспорването и жалбата била недопустима на второ самостоятелно основание. При тези мотиви е оставил без разглеждане жалбата и прекратил производството по делото. Изводите на съда са правилни като краен резултат. Оспореното становище, изх. № ЕО - 1 от 16 юли 2024 г. на министъра на околната среда и водите, независимо че изхожда от административен орган, не притежава белезите на индивидуален административен акт по дефиницията на чл. 21 АПК. Въпреки, че привидно с него се дават разяснения относно приложението на Становище по ЕО № 5-4/2023г. относно Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони в Република България за периода 2023 - 2027г., същото няма характер на административен акт по чл.62, ал.3 АПК, а представлява отговор на отправеното запитване от министъра на земеделието и храните във връзка с постъпили жалби и сигнали, като по своето съдържание обобщава комуникация между административни органи. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 АПК, органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Следва да се отбележи и че тълкуването на административен акт има установителен характер, чиято цел е да се установи точното съдържание на външно оформената воля на издателя на административния акт. С акт постановен в производство по тълкуване не може да се променя акта. Анализът на нормата обуславя извод, че на тълкуване подлежат само неясни административни актове, като административният орган в писмена форма изяснява действителната си воля по време на издаване на акта, чието тълкуване се иска и това може да стане само по искане на страните. (Решение № 2833 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 903/2015 г., II о.) Следователно, за да се приеме, че частния жалбоподател е надлежна страна в производството по чл. 62, ал. 3 АПК, то следва да се установи, че е бил страна в производството по издаване на административния акт, чието тълкуване се иска. Съгласно чл.15 ал. 1 от АПК страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Върховния административен съд в своята практика е изяснил характера на ЕО, както и лицата, които имат правен интерес от оспорването и, респективно са страни в производството по издаването и, като това са възложителя, лицата ползватели на програмата и засегнатата общественост по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС (Определение № 403 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2023 г., VI о.) В случая министъра на земеделието и храните не е страна в производството по издаване на Становище по ЕО № 5-4/2023г., тъй като видно от самия административен акт, производството по издаването му е започнало по инициатива на Министерство на земеделието и храните, което юридическо лице се явява възложител на план или програма по смисъл § 1 т.21 от ДР на ЗООС. В този смисъл този административен акт би създал права и задължения или засегнал права и законни интереси на граждани и организации по см. на чл. 21 АПК, чл. 147 АПК и § 1, т. 1 от ДР на АПК, но министъра на земеделието и храните в това си качество (като административен орган) не е такъв и пряко не се засягат негови права и законни интереси. Същият не може да се квалифицира и като засегната общественост по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС. Съгласно чл. 147 АПК право да оспорват административният акт имат гражданите и организациите, чийто права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Нормата е обща, наличието на правен интерес за жалбоподателя следва да се изведе от прякото и непосредствено засягане правата и интересите му от атакувания административен акт. Това правило е приложимо винаги, когато липсва друга правна норма от специален закон, която да урежда кръга на лицата, чийто права се засягат от конкретният административен акт, издаван по съответния специален закон. Бидейки трето лице за регулираното от ЗООС правоотношение между Министерство на земеделието и храните и МОСВ, възникването на правото на жалба на министъра на земеделието и храните е императивно обвързано от прякото и непосредствено негативно засягане или застрашаване на негови права или законни интереси от действието на атакувания акт. Такова отрицателно въздействие по отношение на касатора не се установява по делото, нито се доказва от него. (В този смисъл Определение № 9599 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8083/2014 г., IV о.; Определение № 11478 от 28.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10792/2016 г., VII о.; Определение № 2796 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15332/2018 г., VII о.) В случая специалният закон не урежда различна материално-правна легитимация, поради което липсва основание да се приеме, че министъра на земеделието и храните е страна в производството по издаване на цитираното становище за ЕО. В този смисъл същият в това качество не би могъл да иска тълкуване на издадения административен акт, респективно да оспорва такова тълкуване. За пълнота следва да се отбележи, че е необоснован извода на първоинстанционния съд, че Становище по ЕО № 5-4/2023г. е изпълнено с одобряването на Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони в Република България за периода 2023 – 2027 г. На първо място съгласно чл.118 §5 ал.2 от Регламент(ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 год., одобряването на стратегически план по ОСП не включва информацията в приложение I към стратегическия план по ОСП, посочена в член 107, параграф 2, буква а) от регламента и касаещо предварителната оценка и стратегическата екологична оценка (СЕО), посочена в Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Следователно процесното становище по ЕО не е било предмет на одобряване от ЕК при одобряването на стратегическия план. Освен това съгласно чл.82 ал.4 от ЗООС, ЕО на планове и програми завършва със становище или решение на компетентния орган по чл. 84, ал. 1. Влязлото в сила становище или решение е задължително условие за последващото одобряване на плана или програмата. Органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата, се съобразяват със становището или решението и с поставените в тях условия, мерки и ограничения. В този смисъл становището по ЕО запазва своето действие до приключване прилагането на съответния план или програма. По изложените и допълващи мотивите на първоинстанционния съд съображения, обжалваното определение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид горното и на основание чл. 234 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,