Определение № 4620 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3667/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на С. Б. П., подадена чрез адв. Г. В., против определение № 11137/21.05.2026г., постановено по ч. гр. д. № 4403/2026г. на Софийския градски съд, ГО, ЧЖ-ІІІ-Г състав, в частта, с която е оставена без уважение частна й жалба с вх.№ 125284/21.04. 2026г., подадена против определение № 13064/2.04.2026г. на СРС, 177 –ми състав по гр.д.№ 50844/2025г. с характер на разпореждане за връщане на въззивната жалба с вх.№ 101727/31.03.2026г. на П. на основание чл. 262,ал.2, т.1 от ГПК САМО В ЧАСТТА насочена срещу решение № 3422/23.02.2026 г. на СРС, 177 –ми състав по гр.д.№ 50844/2025 г. за отхвърляне на исковете й срещу „ БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, град София по член 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ. В частната касационна жалба са развити подробни съображения за неправилност на определението, като постановено в нарушение на гражданското законодателство на РБ и засягащо гражданските и професионални интереси на жалбоподателката. В изложението по чл. 274, ал. 3, във връзка с чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК се сочи наличие на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и се поддържа, че съставът на СГС неправилно е тълкувал разпоредбите на КТ във връзка с обжалването на неправилно и незоконосъобразно уволнение. Насрещната страна – БДЖ-Пътнически превози ЕООД не взема становище. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира частната касационна жалба за процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно определение. За да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване, съдът съобрази следното: Софийският районен съд е бил сезиран с искова молба от С. Б. П., с която против БДЖ – Пътнически превози ЕООД са предявени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, във връзка с чл. 225, ал.1 КТ. Съдът разгледал спора по реда на глава ХХV ГПК, обявил, че ще се произнесе с решение на 23.02.2026г., откогато тече двуседмичния срок за въззивно обжалване и с обявено на посочената дата решение отхвърлил исковете. На 31.03.2026г. ищцата подала въззивна жалба против решението, която с определение № 13064/02.04.2026г. на СРС, имащо характер на разпореждане, е върната, като просрочена (с непрецизен диспозитив – „оставя без разглеждане“, вместо „ връща“). Сезиран с частна жалба от П., съставът на СГС с обжалваното пред ВКС определение, е приел, че върнатата въззивна жалба е насочена срещу решение, което е обявено в посочения по реда на чл. 315, ал.2 от ГПК ден – 23.02.2026г.; препис от решението не е изпращан на страните; съгласно разясненията на ТР № 12/2012г. на ОСГК на ВКС неизпращането на препис от решението по чл. 7, ал.2 от ГПК няма значение за началото на срока за обжалване в случай, че първоинстанционният съд разглеждащ спора по реда на бързото производство, е обявил решението си в посочения от него по реда на чл. 315, ал.2 от ГПК ден и срокът за обжалване е започнал да тече от този ден. Страната е следвало да прояви инициатива и да направи справка в публичния регистър на съдебните решения при съответния съд. Щом първоинстанционният съд е посочил в о.с.з. на 9.02.2026г., че ще се произнесе с решение на 23.02.2026г. и го е обявил в този ден, тогава е поставено началото на срока по чл. 259, ал.1 от ГПК за обжалване на решението в частта исковете по чл. 344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 от КТ. Въззивната жалба, насочена срещу решението в отхвърлителните му части, като подадена на 31.03.2026г., след изтичане на срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, е просрочена и следва да бъде върната. Върховният касационен съд намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато на сочените основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според дадените разяснения в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, частният касатор е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело (общо основание за допускане до касационен контрол). Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба. Той може само да го уточни и конкретизира. В случая липсва поставен релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на ВКС. Наведените доводи в частната жалба и в изложението към нея не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и не могат да се разглеждат в това производство, по което настоящият съдебен състав няма правомощия да проверява основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО