Определение № 9900 от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8625/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Кмета на Район „Младост“ – Община Варна чрез процесуален представител, против Определение № 4661/08.05.2024 г., постановено по административно дело № 1967/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото Решение № 1788/19.12.2023 г., в частта за разноските. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното определение, поради което се иска неговата отмяна, като се възразява относно присъдените в полза на адвокат М. Томов разноски в размер на 2500 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответните страни, И. И. С., Р. Б. И. и К. И. И., чрез адвокат М. Томов оспорват частната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендират разноски за настоящото производство. За да се произнесе по спора, с който е сезиран, Върховният административен съд съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна против определение, подлежащо на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд - Варна е бил сезиран с искане от страна на Кмета на Район „Младост“ – Община Варна, целящо изменение на постановено по делото решение, в частта на присъдените разноски. За да остави без уважение това искане, съдът е развил мотиви, които са съобразени с установените факти и приложимия закон, поради което се споделят от настоящия съд. След отмяна на оспорената от И. И. С., Р. Б. И. и К. И. И. заповед, същите са имали право на разноски, каквито е присъдил първостепенния съд. В полза на И. И. С. е присъдена сума за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева съгласно договор за правна защита и съдействие. Тъй като другите две лица - Р. Б. И. и К. И. И. са били представлявани от адвокат М. Томов при условията на чл. 38 ЗА чрез оказване на безплатна адвокатска помощ, правилно с оглед изхода на спора, съдът е присъдил сума в размер на 2500 лева в полза на упълномощения адвокат. Видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие, ведно с пълномощни от посочените две лица е, че в същите изрично е отразено и декларирано, че Р. Б. И. и К. И. И. са материално затруднени и не са в състояние да заплатят адвокатско възнаграждение. Посочено е конкретното обстоятелство, изпълващо състава на хипотезата по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и наложило осъществяването на безплатна правна помощ, а именно материалното затруднение на представляваните лица. Упълномощеният адвокат може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като посочването/декларирането на този факт в договора за правна защита е достатъчно, без да е необходимо представяне на доказателства за установяването му. В конкретния случай, тъй като на тези лица е оказана безплатна адвокатска помощ на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, съдът е длъжен да определи в полза на адвоката възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА за всяко от представляваните лица, като осъди другата страна да го заплати, което е и сторил. По изложените съображения, правилно съдът е оставил без уважение искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта на присъдените разноски, поради което оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на настоящото производство, в полза на ответните по частната жалба страни не следва да се присъждат разноски. Разноски се дължат за същинското съдебно производство по основания предмет на спора, но не и по производство за разноски, каквото е настоящото. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение