Определение № 860 от 01.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2035/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение на Окръжен съд Варна от съдебно заседание на 1.10.2013г. по г.д.№.2949/13 производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Постъпила е частна жалба от Агенция „Митници”, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно предвид липса на хипотеза на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, и се иска неговата отмяна. Ответната страна Д. К. Д. не взема становище. С определение №.376/3.06.2014г. на ВКС, ІІІ ГО, производството по настоящото делото е спряно до приключване на тълкувателно дело №.2/2014г. на ВКС. Доколкото на 19.11.2014г. е постановено тълкувателно решение по същото, производството трябва да бъде възобновено служебно. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. В. производство е с предмет трудов спор, като прекратяването на трудовото правоотношение е свързано с прилагане на приета от Министерския съвет Наредба /Наредба за прилагане на класификатора за длъжностите в администрацията и за заплащане на обезщетение/, оспорена като подзаконов нормативен акт по реда на чл.185-195 АПК пред Върховния административен съд. С обжалваното определение въззивния съд е приел, че производството следва да бъде спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, доколкото е обусловено от образуваното във ВАС производство за прогласяване нищожността на горецитираната Наредба. Съгласно разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Касае се за хипотеза на спиране на делото поради връзка между делата – когато едното е преюдициално спрямо другото. Висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен. Това е така, доколкото ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред на действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. П. акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение и след обнародване /чл.195 ал.1 АПК/, а законът изрично определя правните последици от акта като „възникнали” - с указание, че административният орган, а не съдът, е компетентен за преуреждането им /чл.195 ал.2 АПК/. В този смисъл е и Тълкувателно решение №.2/19.11.2014г. по т.д.№.2/14 на ОСГТК на ВКС. С оглед на изложеното в разглежданата хипотеза основанието на чл.229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на производството не е налице, частната жалба е основателна и обжалваното определение трябва да се отмени. Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение,