Определение № 10690 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10596/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. М. К.,чрез адв. А. Икономов, против Определение №8280/30.09.2025 г., постановено по адм. дело № 2139/2025 г. по описа на Административен съд/АС/ - Пловдив. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закони нобоснованост9 основания за отмяна на съдебния акт пи смисъла на чл.209, т.3, пр.1 и 3 от АПК. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на становището, че предварителното изпълнение на оспорената пред АС-Пловдив заповед трябва да бъде спряно,тъй като ще причини на частния жалбоподател значителни и трудно поправими вреди. Към частната жалба е приложено Банково удостоверение с Изх. №045-Е-С01-0000157329/06.10.2025 г., издадено от „Централна кооперативна банка“АД. Частният жалбоподател моли касационната инстанция да отмени атакуваното определение и вместо него да постанови друго, с което да спре допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на обжалваната заповед.Не претендира разноски. Ответникът – Главният секретар на Министерството на вътрешните работи/МВР/, чрез процесуалния представител юриск. П. Стаменова изразява становище за неоснователност на частната жалба в депозиран писмен отговор по същата. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт,подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество,частната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд - Пловдив е отхвърлил искането на В. М. К. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 8121к-10790/24.09.2025 г. на Главния секретар на Министерство на вътрешните работи. Съдът е разгледал искането като подадено по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 165, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, предвид обстоятелството, че предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона. За да обоснове неоснователност на искането първоинстанционният съд е приел, че изложените в искането неблагоприятни последици не обосновават спиране на предварителното изпълнение, тъй като с оглед функциите и задълженията на полицейските органи, какъвто се явява жалбоподателят, изискванията към тях при изпълнение на служебните задължения, са по - големи. Посочил е, че имуществените и неимуществените вреди подлежат на обезщетяване при евентуална незаконосъобразност на административния акт. Според АС-Пловдив твърдяната възможност за настъпване на сериозни и непоправими вреди, не е доказана от жалбоподателя. Неблагоприятните последици, които жалбоподателят счита, че ще настъпят за него, произтичат от самия административен акт, а не от неговото предварително изпълнение и не се основават на нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК. Представените доказателства не оборват законовата презумпция за държавна и обществена необходимост от предварителното изпълнение на заповедта, което е предвидено от самия закон. Определението е неправилно. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Според чл. 165, ал. 6 от ЗМВР обжалването на заповедта за временно преназначаване в случаите на мотивирана служебна необходимост не спира изпълнението. В настоящия случай адм. дело №2139/2025 г. по описа на АС -Пловдив е образувано по жалба от 29.09.2025 г. на В. К., против допуснато по сиата на закон предварително изпълнение на Заповед № 8121к-10790/24.09.2025 г. на Главния секретар на МВР, с която той временно е преназначен на ръководна длъжност, но в друго населено място, за срок от една година поради възникнала служебна необходимост. С Допълнение към жалба от 30.09.2025 г. е оспорена горецитираната заповед, като двете жалби са предмет на адм. дело №2139/2025 г. по описа на АС -Пловдив. Към настоящия момент съдебното производство по оспорване на Заповед № 8121к-10790/24.09.2025 г. на Главния секретар на МВР е висящо. При така установените обстоятелства правилно АС-Пловдив е разгледал искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената пред него заповед по реда на чл. 166 от АПК. Съдът е приел за недоказана твърдяната възможност за настъпване на сериозни и непоправими вреди на жалбоподателя, без да коментира представените от същия два броя удостоверения за раждане на неговите две малолетни деца/родени през [заличен текст] и през [заличен текст]/. Не са взети предвид многобройните представени от частния жалбоподател епикризи и експертни решения на ТЕЛК, касаещи родителите му, за които същият е посочил,че полага грижи. Пред касационната инстанция е представено банково извлечение от „ЦКБ“АД, от което е видно,че частният жалбоподател и съпругата му имат сключени два кредита с продължителен период на изплащане. От изброените по-горе писмени доказателства се установява, че частният жалбоподател има две малолетни деца в ученическа възраст, за които се твърди, че до пристъпване на изпълнение на заповедта за временно преназначаване в друго населено място се е грижил съвместно със съпругата си. Твърденията за изпълнение на семейните и родителските задължения на В. К. са в синхрон и със законовите му задължения по Семейния кодекс и Закона за закрила на детето, поради което при липса на доводи в обратен смисъл следва да се приеме, че съответстват на действителността. При тези обстоятелства изводът, че е недоказана твърдяната възможност за настъпване на сериозни и непоправими вредиза К., които са непротивопоставими на обществения интерес, е необоснован. Добросъвестното изпълнението на служебни задължения в населено място, значително отдалечено от населеното място/450 км./, в което е постоянното пребиваване на неговото семейство, в частното на двете му малолетни деца, поставя в невъзможност родителят да изпълнява в цялост задълженията си по чл. 68 от Семейния кодекс и по чл. 8 от Закона за закрила на детето. Служебната необходимост, обусловила временно преназначаване на държавен служител се противопоставя на интересите на детето, които според Конвенцията за правата на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В този смисъл не е възможно да бъдат пренебрегнати съображенията за затрудняване възпитанието и отглеждането на малолетните деца на държавния служител за продължителен период от време/ 1 година/. Въпреки,че се касае за временно преназначение, което в случая е определено в максималния срок от 1 година, а не за постоянно, то пропускане на времето, през което родителят е длъжен и има възможност да отглежда и възпитава малолетните си деца не е възможно да бъде възстановено, Отсъствието на баща от семейния дом за продължителен период от време може да причини на малолетните му деца житейска травма, която би била непоправима. Освен грижата за малолетните му деца, К. дължи такава и за родителите му, за които са представени многобройни медицински документи, доказващи влошено здравословно състояние. Не следва да бъдат пренебрегвани и представените от К. доказателства за изтеглени два банкови кредита, задълженията по които трудно биха били погасявани в случай, че същият се налага да пътува често от гр. Шабла до гр. Пловдив, свързано с извършване на значителни транспортни разходи. Тези обстоятелства продължават да са налице и след издаване на оспорената заповед, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона и не е възможно да се приеме, че интересите на малолетните деца и родителите му налагат индивидуална оценка в производството по чл. 166 от АПК. Напълно обосновано и законосъобразно АС - Пловдив не е разгледал твърденията на жалбоподателя, че са налице други причини за издаване на оспорената заповед, а не служебна необходимост. Тези обстоятелства не са относими към произнасянето по искането за спиране, поради което и настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по тях независимо, че са възпроизведени и в частната жалба. При така приетите писмени доказателства настоящият съдебен състав намира за установено, че допуснатото предварително изпълнение би могло да причини на В. К. значителна и непоправима вреда върху неговия личен живот. Вредите, които могат да бъдат нанесени върху личните му отношения с неговите малолетни деца и родителите му са от такъв характер, че не е възможно да бъдат възстановени след изтичане на определен период от време, поради което са надделяващи над противопоставения презумиран обществен интерес, обуславящ допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Определението на АС -Пловдив е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено, а вместо него на основание чл. 235 от АПК да бъде постановено друго, с което да бъде спряно предварителното изпълнение на Заповед № 8121к-10790/24.09.2025 г. на Главния секретар на МВР. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение