Определение № 370 от 03.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2792/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№3831/23.3.2015 г., подадена от Д. С. К. от [населено място], против разпореждане от 15.3.2015 г. по ч.гр.д.№186/2015 г. на Софийския апелативен съд, г.о., 12 състав, с което е върната частна касационна жалба, вх.№1358/03.02.2015 г., подадена от същото лице срещу определение №182/21.01.2015 г., по ч.гр.д.№186/2015 г. по описа на същия съд. Обстоятелствата по делото са следните: Д. С. К. от [населено място] е подал частна касационно жалба, вх.1358/03.02.2015 г. срещу определение №182/21.01.2015 г. по ч.гр.д.№186/2015 г. по описа на САС, г.о., 12 състав С разпореждане от 13.02.2015 г. въззивният съд е оставил без движение частната касационна жалба и е предоставил възможност на жалбоподателя в седмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности, подробно посочени с разпореждането. С разпореждане от 15.3.2015 г. частната касационна жалба е върната, поради неизпълнение на указанията. Срещу съдебния акт на апелативния съд е подадена частна жалба от Д. С. К., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира следното: Частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Разпореждането на Софийския апелативен съд е правилно. Частният касационен жалбоподател – частен жалбоподател в настоящото производство, е депозирал две молби - №2509/24.02.2015 г. и №2661/26.02.2015 г., като обаче не е отстранил всички нередовности, за които въззивният съд е оставил без движение частната касационна жалба, а именно частната касационна жалба, както и изложението към нея не са приподписани от адвокат, нито са представени доказателства, че жалбоподателят има юридическа правоспособност. Обстоятелството, че е представено пълномощно, за упълномощаване на адв. А. М., не установява, че същата е била упълномощена, тъй като липсва подпис на адвоката върху пълномощното, а освен това, самата тя не е приподписала, нито частната касационна жалба, нито изложението към нея. Поради това частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане – потвърди. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,