Определение № 90 от 14.09.2016 г. на ВКС по н. д. № 839/2016 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между между Районен съд–гр. Ямбол, Районен съд–гр. Бургас и Районен съд–гр. София, който и повдига препирнята кой да разгледа наказателното производство по постъпилата частна тъжба на М. К. А. срещу Г. И. И. за извършено престъпление от частен характер – клевета, разпространена публично, по друг начин (чрез телевизионно предаване) и на длъжностно лице. В предоставеното писмено становище прокурор Антони Лаков от Върховната касационна прокуратура, счита, че компетентен да разгледа делото е РС–гр. София, в района на който е извършено деянието. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като съобрази материалите по делото, намери следното: С разпореждане № 1148 от 10.05.2016 г. председателят на РС–гр. Ямбол, на основание чл. 247, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 42, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от НПК, отказал да образува наказателно производство по подадената частна тъжба и изпратил материалите по преписка с рег. № 6824 от 10.05.2016 г. по подсъдност на РС–гр. Бургас. Преценил, че изпълнителното деяние на престъплението клевета, разпространена чрез телевизионно предаване е довършено с излъчването на материала от телевизията и поради факта, че адресът на офиса на телевизията е в [населено място], съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от НПК делото е подсъдно на този съд. С разпореждане от 20.05.2016 г. по н.ч.х.д. № 2828/2016 г., по описа на РС–гр. Бургас, съдията-докладчик отказал да разгледа производството и изпратил делото по подсъдност на трети съд: РС–гр. София. Посочил, че седалището и адресът на управление на телевизия „А.“ е в [населено място], респективно – делото е подсъдно на столичния съд. С разпореждане от 28.07.2016 г. на съдията-докладчик по н.ч.х.д. № 9588/ 2016 г., по описа на РС–гр. София, констатирал, че в тъжбата се сочат данни, които съгласно чл. 42, ал. 1 от НПК определят по компетентност районният съд в гр. Ямбол, тъй като клеветническите твърдения са узнати в [населено място], като на основание чл. 44, ал. 1 от НПК повдигнал настоящия спор за подсъдност. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, намира за компетентен да разгледа делото РС–гр. Ямбол. Съгласно чл. 42, ал. 1 във вр. с чл. 36, ал. 1 от НПК местната подсъдност се определя от местоизвършване на престъплението, като се изхожда от обстоятелствената част на обвинението, в случая – описаното в частната тъжба. В депозираната тъжба е отразено, че на 15.11.2015 г. по телевизия „А.“ е излъчено предаването „И.п.“, съдържащо репортаж от [населено място], общ. С., обл. Я., заснет на 24.09.2015 г., в което, според тъжителката, са разпространени в неверни и позорни обстоятелства за нея. Изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в разгласяване на клеветнически твърдения, разпространени по друг начин, различен от печатно произведение – радио, телевизия, интернет и пр., което означава, че те са станали достояние на неограничен кръг от хора. Затова, мястото на извършване на престъплението в случая е там, където е извършено разпространението на клеветническите твърдения. А разпространението на телевизионното предаване е извършено едновременно и в Ямбол, и в Бургас, и в София, и на други места, където се приема съответното телевизионно излъчване. Тъжителката М. А. е подала тъжбата си в РС–гр. Ямбол, следователно частното наказателно производство следва да се разгледа от РС–гр. Ямбол, където първо е постъпила частната тъжба. По отношение на останалата част от обвинението, касаещо квалификацията за разгласяване „по друг начин“, като последното обхваща освен телевизионно излъчване и интернет разпространение, ВКС намира, че местната подсъдност и компетентност на РС–гр. Ямбол не се изключва. Достъпът до световната информационна мрежа обхваща цялата територия на страната, а и отвъд нея, а именно – всички потребители на интернет, и разгласяването на инкриминираната информация може да достигне до неограничен кръг субекти, намиращи се на различни места по едно и също време. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 44 от НПК